— Няма да се извинявам, мистър Блейк, за това, че ви приемам в тази стая — каза той. — Това е единствената стая в цялата къща, където по това време на деня можем да бъдем сигурни, че никой няма да ни безпокои. Ето моите записки, приготвени за вас; а тук са двете книги, към които ние вероятно ще трябва да се обърнем, преди да завършим нашия разговор. Преместете стола си към масата и нека разгледаме всичко това заедно.
Придвижих стола си към масата, а Езра Дженингз ми подаде своите записки. Това бяха два огромни листа хартия. На единия бяха написани думи с големи празнини помежду им. Другият беше изписан целият от горе до долу с черно и червено мастило. В състоянието на тревожно любопитство, в което се намирах тогава, аз отчаяно сложих втория лист настрана. .
— Имайте милост към мен! — извиках аз. — Кажете ми какво ме очаква, преди да започна да чета.
— На драго сърце, мистър Блейк! Ще ми позволите ли да ви задам още един-два въпроса?
— Попитайте ме, каквото искате.
Той ме погледна с тъжна усмивка на лице и с топло съчувствие в кротките си кафяви очи.
— Вие вече ми казахте — подхвана той, — че доколкото ви е известно, никога не сте слагали в устата си опиум.
— Доколкото ми е известно… — повторих аз.
— Ей сега ще разберете защо правя тази предварителна уговорка. Но да продължим. Вие не си спомняте някога да сте взимали опиум. По това време миналата година вие сте страдали от нервно разстройство и сънят е бягал от вас. През нощта след рождения ден на мис Вериндър обаче вие по изключение сте спали великолепно. Вярно ли е всичко това, което казвам?
— Съвсем вярно.
— Можете ли да ми кажете причината за вашето нервно разстройство и безсъние?
— Не мога да изтъкна никаква причина. Доколкото си спомням, старият Бетъридж намекваше тогава, че знае причината. Но това едва ли заслужава да се споменава.
— Извинявайте! Няма неща, за които не си заслужава да се споменава, когато се отнася до работа като тази. Бетъридж е имал някакво обяснение за вашето безсъние. Какво именно?
— Това, че оставих пушенето.
— А вие имахте ли навика на пушите?
— Да.
— И изведнъж ли прекъснахте?
— Да, изведнъж.
— Бетъридж е бил съвършено прав, мистър Блейк. Когато пушенето вече е станало навик, само един много здрав човек не би почувствувал никакво разстройство на нервната система, ако внезапно престане да пуши. Това според мен обяснява вашето безсъние. Следващият мой въпрос се отнася до мистър Канди. Спомняте ли си да сте имали с него някакъв спор през деня или по друго време, спор относно неговата професия?
Този въпрос тутакси събуди в мен един от смътните спомени, свързани с тържествената вечеря на рождения ден. Моят глупав спор с мистър Канди по време на вечерята е описан много по-подробно, отколкото заслужава, в десетата глава от разказа на Бетъридж. Подробностите около този спор съвсем се бяха изпарили от паметта ми — толкова малко бях мислил за него впоследствие. Сега можах да си спомня и да кажа на Езра Дженингз само това, че по време на вечерята нападнах медицинската наука тъй остро и настойчиво, щото успях да изкарам из търпение дори и самия мистър Канди. Спомних си също така, че лейди Вериндър се бе намесила, за да сложи край на нашия диспут, а ние с мъничкия доктор „се помирихме“, както казват децата, и отново си бяхме приятели, когато си подадохме един на друг ръка на прощаване.
— Има още едно нещо, което за мен е много важно да зная — каза Езра Дженингз. — Имаше ли някакви причини, които са ви карали особено да се тревожите за участта на Лунния камък по това време миналата година?
— Имаше най-сериозни причини за това. Знаех, че той бе предмет на цял заговор и че искаха да го откраднат на всяка цена; освен това бяха ме предупредили да взема мерки за охраната на мис Вериндър, която беше негова собственица.
— Преди да се отправите нея вечер към стаята си, за да си легнете, не говорихте ли с някого по въпроса, как най-добре да се опази диамантът през нощта?
— Лейди Вериндър говори за това с дъщеря си.
— Във ваше присъствие ли?
— Да.
Езра Дженингз взе записките си от масата и ми ги подаде.
— Мистър Блейк — каза той, — ако прочетете сега тези мои записки в светлината на току-що зададените от мен въпроси и дадените от вас отговори, вие ще се натъкнете на две изумителни открития, които се отнасят до вас. Вие ще узнаете: първо, че сте влезли в гостната стая на мис Вериндър и сте взели диаманта а състояние на делириум, причинен от опиум. И, второ, че този опиум ви е бил даден от мистър Канди — без ваше знание — с цел да опровергае на практика изказаните от вас мисли и мнения по време на вечерята.