Ние закусихме — та нали, каквото и да се случи в един дом: кражба или убийство, хората все пак трябва да закусят. След закуска моята господарка ме извика и аз бях принуден да й разкажа всичко, което досега бях скривал от нея — за индусите и за техния заговор. Тъй като притежаваше голяма смелост, тя скоро се съвзе от уплахата, причинена от моя разказ. Тя изглеждаше много по-разтревожена за състоянието за дъщеря си, отколкото за тия мошеници езичници и техния заговор.
— Вие знаете колко странна е дъщеря ми Рейчъл и колко различна от другите момичета — каза моята господарка. — Но аз никога още не съм я виждала да се държи тъй чудновато и тъй въздържано, както сега. Изчезването на диаманта сякаш я е лишило от всякакъв разум. Кой би помислил, че този ужасен камък може така да я очарова и плени в толкова кратко време?
Това наистина беше странно. Обикновено мис Рейчъл не си загубваше ума по разни играчки и дрънкалки, както правят много други момичета. А ето че сега тя все още продължаваше да седи заключена в стаята си, обхваната от неутешима скръб. Но за да бъдем справедливи, трябва да прибавим, че не само тя беше изкарана извън релсите на обичайното ежедневие. Мистър Годфри например, признат за обществен утешител по професия, изглежда, също не знаеше къде да се дене. Оставен сам, без никаква компания, и тъй като нямаше възможност да опита доколко неговото умение да утешава огорчени жени би принесло някаква полза на мис Рейчъл, той с разстроен вид се скиташе безцелно из къщата и парка. Той беше раздвоен: не можеше да реши как трябва да постъпи след постигналото ни нещастие — дали да избави разтревожените си роднини от своето присъствие, или да остане с надеждата, че ще може да им окаже някаква, макар и най-малка помощ? В края на краищата той все пак избра последната възможност, смятайки, че при подобни необикновени обстоятелства това ще бъде и прилично, и почтително от негова страна. Проверката за един човек са обстоятелствата. А мистър Годфри, подложен на проверка от обстоятелствата, се оказа много по-слаб, отколкото аз го смятах. Що се отнася до жените прислужници, с изключение на Розана Спирман, която си мълчеше, те започнаха да си шушукат по кьошетата и да се гледат някак подозрително — характерно поведение на слабия пол, когато в къщи се случи нещо необикновено. Трябва да си призная, че и аз сам бях разтревожен и в лошо настроение. Проклетият Лунен камък бе обърнал всичко с главата надолу.
Малко преди единадесет часа мистър Франклин се завърна. По всичко изглеждаше, че решителността му се бе изпарила под тежестта на отговорностите, легнали на неговите плещи. Той замина в галоп, а се върна с бавен ход. На отиване изглеждаше направен от желязо, а сега беше като натъпкан с памук.
— Е — попита моята господарка, — ще дойде ли полицията?
— Да — отвърна мистър Франклин, — казаха ми, че тръгват след мен. Главният инспектор на местната полиция Сигрейв и двама от неговите помощници. Но това е само формалност. Няма никаква надежда!
— Какво? Нима индусите са успели да избягат?
— Бедните индуси съвсем несправедливо са хвърлени в затвора — отвърна мистър Франклин. — Те са невинни като новородени деца. Моето предположение, че един от тях се е укривал в къщата, както и всички останали мои предположения, се разсеяха като дим. Доказано е — добави мистър Франклин, пламенно подчертавайки собствената си грешка, — че това е просто невъзможно!
След като ни учуди до немай-къде с вестта за този нов развой на нещата, свързани с Лунния камък, нашият млад джентълмен по молба на леля си седна и ни обясни всичко докрай.
Оказа се, че решителната страна на неговия характер издържала чак до Фризингхол. Той ясно изложил цялата работа пред съдебния следовател, който тутакси изпратил за полицията. Още от първите справки се оказало, че индусите не са се опитвали да напуснат града. По-нататъшните проучвания изяснили, че те и тримата заедно с момчето са били видяни да се връщат във Фризингхол предишната нощ към единадесет часа — а това (взимайки под внимание времето и разстоянието) доказало, че те са си тръгнали назад веднага след представлението на нашата тераса. Малко По-късно, към полунощ, полицията, извършвайки по друг повод обиск в странноприемницата, където те били отседнали, отново ги видяла и тримата заедно с момчето. По същото това време аз сам благополучно бях затворил всички врати и прозорци. Едва ли би могло да има по-съществени доказателства в полза на индусите. Съдията казал, че дотук срещу тях не можело да има ни следа от подозрение. Но тъй като е възможно след пристигането си у нас полицията да се натъкне на някои открития, засягащи индусите, той ги арестувал като скитници-безделници и щял да ги подържи известно време под ключ, в случай че ни потрябват. Те нарушили от незнание някаква си наредба на градските власти и по този начин сами дали повод за своето арестуване. Това показва, че човек може да обърне и правосъдието в своя полза, ако само знае как. Достопочтеният съдия беше стар приятел на моята господарка и още на сутрешното заседание „осъдил“ индусите на една седмица затвор.