При настоящото положение на нещата от никого в този дом не би могло да се очаква да даде отговор на тези въпроси. Мистър Франклин, изглежда, смяташе, че е под неговото достойнство да повтори пред един слуга — дори и пред един такъв стар слуга като мен — това, което мис Рейчъл му бе казала на терасата. Мистър Годфри, като джентълмен и роднина, несъмнено бе удостоен с доверие и посветен в тайната на мистър Франклин, но той уважаваше това доверие така, както подобава. Моята господарка, която навярно бе също посветена в тайната и която единствено имаше достъп до мис Рейчъл, открито признаваше, че просто не може да разбере дъщеря си. „Вие ме вбесявате, когато говорите за диаманта!“ — това беше всичко, което майка й можеше да откопчи от устата на мис Рейчъл.
И тъй, ние се намерихме в задънена улица — както по отношение на мис Рейчъл, така и по отношение на диаманта. В първия случай моята господарка с нищо не можеше да ни помогне. Във втория (както ей сега ще видите) мистър Сигрейв бързо започна да се проявява като един твърде находчив полицейски инспектор.
След като бе претърсил навсякъде в будоара, без да открие нищичко, нашият опитен полицай се обърна към мене с въпроса — дали слугите са знаели къде е бил прибран диамантът за през нощта.
— Аз знаех това, сър — отвърнах аз. — Самюел, лакеят, също така знаеше, понеже и той беше в салона, когато се разискваше къде да сложат диаманта през нощта. Знаеше и моята дъщеря, която вече имаше случай да ви признае това. Тя или Самюел са могли да съобщят за това и на другите слуги или пък другите слуги са могли да дочуят този разговор през страничната врата на салона, която е могла да бъде отворена към задната площадка. И както ми се струва, всички в този дом са могли да знаят къде през миналата нощ се е намирал диамантът.
За подозрението на инспектора моят отговор представляваше доста широко поле на действие и „той се опита да го поограничи, като ме помоли да му дам някои“ характеристики за нашите слуги и прислужнички.
Тутакси помислих за Розана Спирман. Но да споменавам за нея сега, беше неуместно, пък и нямах желание да насочвам подозренията на кого го и да било към бедната девойка, чиято честност не подлежеше на никакви съмнения, откакто я познавах. Надзирателката на поправителния дом бе говорила на моята господарка за нея като за искрено разкайваща се и заслужаваща пълно доверие девойка. Но ако полицейският инспектор намери някакви причини да я подозре, само тогава аз бих се почувствувал задължен да му разкажа как и по какъв начин бе попаднала тя в дома на моята господарка.
— Всички наши слуги и прислужници притежават отлични атестации — казах аз — и всички заслужават доверието на своята господарка.
След това на мистър Сигрейв оставаше само едно: да се залови на работа и лично да провери характеристиките на цялата прислуга.
Разпитаха ги всички поред. И никой нямаше какво да каже, макар че всички говореха надълго и нашироко (особено жените); и всички негодуваха против наложената им забрана да си влизат в стаите. След като другите бяха изпратени да си гледат работата, Пенелопа бе извикана и разпитана отделно за втори път.
Изглежда, че слабото избухване на дъщеря ми в „будоара“, както и нейната готовност да се смята за подозряна, бяха направили неблагоприятно впечатление на инспектор Сигрейв. Него, изглежда, го занимаваше също мисълта, че Пенелопа последна бе видяла диаманта предишната нощ. Когато и вторият разпит бе приключен, дъщеря ми се върна при мен страшно разстроена. Нямаше вече никакво съмнение — полицейският инспектор едва ли не беше я нарекъл крадла! Просто не можех да повярвам (съгласявайки се с мнението на мистър Франклин), че той наистина е такова магаре. Макар и да не казваше нищо, начинът, по който той гледаше на дъщеря ми, не беше много приятен. Но заедно с бедната Пенелопа аз отминах с усмивка цялата тази история като премного глупава, за да бъде взета сериозно. Но боя се, че скришом и аз бях достатъчно глупав, за да се ядосам. Това наистина беше едно доста досадно изпитание. Дъщеря ми седна в ъгъла, покри глава с престилката си и изглеждаше твърде съкрушена. Глупаво е било от нейна страна — ще кажете вие: могла е да почака, докато той открито я обвини. Да, съгласен съм с вас, тъй като съм справедлив и уравновесен човек. И все пак господин полицейският инспектор би могъл да си припомни… ех, не е важно какво би могъл да си припомни. Нека върви по дяволите!