Преди да поеме юздите и да потегли, мистър Франклин ме отведе малко настрана, за да не могат другите да ни чуят.
— Аз ще почакам с изпращането на телеграмата в Лондон — каза той, — докато не видя какво ще излезе от разпита на индусите. Впрочем убеден съм, че този провинциален тъпоглав полицай нищо няма да направи; само се старае да печели време. Неговата идея, че някой от прислугата се намирал в заговор с индусите, е според мен чиста глупост. Следете добре, Бетъридж, какво става тук, докато ме няма, и се опитайте да научите нещо от Розана Спирман. Не искам да вършите нещо унизително за вашето достойнство, нито да се отнасяте жестоко с девойката — аз просто ви моля да мобилизирате цялата си наблюдателност повече от всякога. Пред леля ми ние ще представим всичко това като някаква дреболия, но работата е по-сериозна, отколкото вие предполагате.
— Тази работа струва двадесет хиляди фунта, сър — рекох аз, мислейки си за цената на диаманта.
— Работата не струва повече от спокойствието на Рейчъл — сериозно отговори мистър Франклин. — Аз много се безпокоя за нея.
Той изведнъж се отстрани от мен, като че искаше да прекратим всякакъв по-нататъшен разговор между нас. Мисля, че разбирах защо. Той се боеше, че ще издаде тайната, която мис Рейчъл му бе открила на терасата.
И така, те потеглиха за Фризингхол. Аз бях почти готов в интереса на самата девойка да поговоря насаме с Розана. Ала удобният за това случай не се представи. Тя се появи долу едва по времето за чай. Тогава, войнствено настроена и развълнувана, Розана получи някакъв истеричен припадък, помириса малко амоняк и по нареждане на господарката бе изпратена отново да си легне.
Мога да ви кажа, че денят привърши бавно и доста неприятно. Мис Рейчъл продължаваше да стои заключена в стаята си, заявявайки, че се чувствува много зле и не може да слезе на вечеря. Моята господарка беше тъй разтревожена за дъщеря си, че аз нямах смелост да я безпокоя още повече, като й съобщя за това, което Розана Спирман бе казала на мистър Франклин. Пенелопа продължаваше да вярва, че Розана трябва незабавно да бъде съдена, осъдена и затворена за кражба. Другите жени заровиха глави в своите библии и молитвеници и докато четяха, изглеждаха, като да бяха пили сок от киселици — резултат, който, както бях забелязал и друг път, иде, общо взето, след проява на набожност през необичайно време на деня. Що се отнася до мен, аз дори нямах достатъчно кураж да разтворя страниците на моя „Робинзон Крузо“. Затова излязох на двора и понеже имах нужда от малко по-весела компания, преместих стола си до колибките и си поговорих с кучетата.
Половин час преди вечеря двамата младя джентълмени се върнаха от Фризингхол, след като се бяха уговорили с инспектор Сигрейв той да се върне при нас на другия ден. Те бяха посетили мистър Мъртуейт, индийския пътешественик, който живееше в близките околности на града. По молба на мистър Франклин пътешественикът с готовност се бе съгласил да им служи като преводач при разпита на двамата индуси, които не знаеха английски език. Разпитът, подробен и доста продължителен, бе завършил с нула резултат: нямаше никакво основание да се подозират фокусниците в заговор с някой от нашите слуги. Стигнал до това заключение, мистър Франклин бе изпратил телеграмата си в Лондон; така бяха привършили работите до утрешния ден.
Но стига толкоз за събитията през деня, настъпил след рождения ден. Едва след няколко дни тъмнината започна да се поразсейва. Как и с какви резултати, вие скоро ще узнаете.
Дванадесета глава
В четвъртък през нощта нищо не се случи. В петък сутринта пристигнаха две новини.
Първата: слугата на хлебаря съобщи, че вчера привечер срещнал Розана Спирман, покрита с гъст воал, да се промъква към Фризингхол по пътечката, която води през тресавището. Изглеждаше странно, че са могли да вземат някого за Розана, чието рамо тъй ясно отличаваше бедната девойка; обаче този човек навярно беше сбъркал, защото Розана, както вече ви е известно, през целия, ден в четвъртък бе лежала болна горе в стаята си.