— Колко жалко наистина! — рече сержант Къф. — Как стана това?
Той се обърна към мен. Аз отговорих, че прислужниците бяха нахълтали в стаята предишната сутрин и че тази пакост беше направена от техните фусти.
— Инспектор Сигрейв им заповяда да излязат, сър — прибавих аз, — за да не направят повече бели.
— Тъй вярно! — добави Сигрейв с войнишкия си глас. — Аз им заповядах да се махнат! Това наистина направиха фустите, мистър Къф, само фустите.
— Вие забелязахте ли чия фуста го е направила? — попита детективът Къф, все още поглеждайки не към своя колега, а към мен.
— Не, сър.
Тогава той се обърна към инспектора Сигрейв и попита:
— Предполагам, че вие сте забелязали, нали?
Инспекторът, изглежда, беше доста изненадан, но успя да се съвземе.
— Аз не мога да си обременявам паметта — каза той. — Това са дребни неща, съвсем незначителни.
Сержант Къф изгледа инспектора Сигрейв така, както бе изгледал посипаните с чакъл пътеки в разсадника, и с присъщия си меланхоличен глас за пръв път ни накара да почувствуваме на какво е способен той.
— Миналата седмица извърших едно частно разследване, господин инспектор — каза той. — В единия край на следствието имаше убийство, а на другия — едно мастилено петно върху покривката на масата; мастилено петно, което никой не можеше да обясни. По време на всичките мои странствувания из мръсните пътечки на този мръсен свят аз още не съм срещал такова нещо, което би могло да се нарече дреболия. Преди да предприемем каквото и да било по нашия въпрос, ние трябва да видим фустата, която е направила това петно, и трябва да разберем със сигурност кога е изсъхнала тази боя.
Инспекторът, приел тази забележка с твърде кисело изражение, попита дали не трябва да се съберат жените. Сержант Къф, след като поразмисли малко, въздъхна и поклати глава:
— Не. Ние ще се занимаем най-напред с боята. Въпросът за боята се нуждае от две думички: да или не — които не са дълги. Въпросът за женските фусти е по-дълъг. В колко часа прислужниците са били в тази стая вчера сутринта? В единадесет, е? Има ли някой в тази къща, който да знае дали боята е била мокра или суха в единадесет часа сутринта?
— Племенникът на моята господарка, мистър Франклин Блейк, знае това — отвърнах аз.
— Тук ли е той?
Мистър Франклин се намираше твърде наблизо, очаквайки удобния момент, за да бъде представен на знаменития Къф. След половин минута той вече беше в стаята и започна да дава следните показания:
— Тази врата бе боядисана от мис Вериндър под мое ръководство, с моя помощ и със смесени от мен бои. Тази смес изсъхва, независимо от това, какви бои влизат в състава й, за дванадесет часа.
— А помните ли, сър, кога е било завършено това място, където сега се намира петното? — попита детективът.
— Помня много добре — отвърна мистър Франклин. — Това място беше завършено последно. Ние искахме да свършим още в сряда и аз сам боядисах това място към три часа следобед или наскоро след това.
— Днес е петък — каза детективът Къф, обръщайки се към инспектора Сигрейв. — Да се върнем малко назад, сър. В сряда, в три часа следобед, това място е било завършено. Боята е трябвало да изсъхне след дванадесет часа — тоест към три часа в четвъртък сутринта. Вие сте провели тук разпит към единадесет часа сутринта. Като извадим три от единадесет, остават осем. Следователно тази боя е била суха вече цели осем часа, господин инспекторе, преди времето, когато вие сте предположили, че женските фусти са я замазали.
Първият жесток удар за мистър Сигрейв! Ако той не беше заподозрял бедната Пенелопа, аз щях да го съжалявам.
Разрешил въпроса с боята, детективът Къф от този момент просто забрави своя колега и започна да се обръща към мистър Франклин като към по-надежден помощник.
— Твърде е възможно вие току-що да сте ни дали ключа към разбулване на тайната, сър — каза той.
Едва успели устните му да отронят тия думи, ето че вратата на спалнята се отвори и мис Рейчъл неочаквано се появи сред нас. Тя заговори на детектива, сякаш не забелязваше и не искаше да забележи, че този човек й беше съвършено непознат.
— Вие ли казахте — попита го тя, като посочи мистър Франклин, — че той ви е дал ключа към разрешаване на тайната?
(— Това е мис Вериндър — прошепнах аз зад детектива.)