— Твърде е възможно, мис, този джентълмен — отговори детективът, като изучаваше внимателно лицето на младата господарка — наистина да ни е дал необходимия ключ.
Тя се обърна за миг и се опита да погледне към мистър Франклин. Казвам „опита се“, защото тя тутакси се извърна още преди погледите им да се срещнат. Умът й очевидно беше някак странно разтревожен. Тя поруменя, след туй отново побледня-. Заедно с бледността на лицето й се появи някакво ново изражение — изражение, което ме изплаши.
— След като отговорих на вашия въпрос, мис — каза детективът, — аз ви моля за разрешение на свой ред да ви задам един въпрос. Тук на вашата врата има едно петно. Известно ли ви е случайно кога е било направено или кой го е направил?
Вместо да му отговори, мис Рейчъл продължи да задава въпроси, сякаш детективът не беше я попитал нищо или пък тя не бе го чула.
— Вие ли сте новият полицай?
— Аз съм сержант Къф, мис, от тайната полиция.
— Мислите ли, че си заслужава да чуете съвета на една млада девойка?
— Много бих се радвал да го чуя, мис.
— Тогава вършете си работата сам и не позволявайте на мистър Франклин Блейк да ви помага!
Тя изрече тия думи с такова озлобление, с такава ярост, с такъв необикновен изблик на недоброжелателство към мистър Франклин, че — макар и да я познавах още от дете, макар и да я обичах и уважавах най-много след моята господарка — аз за пръв път в живота си почувствувах срам заради мис Рейчъл.
Сержант Къф не сваляше от лицето й съсредоточения си поглед.
— Благодаря ви, мис — каза той. — А не знаете ли вие нещичко за това петно? Може би вие самата случайно сте размазали боята?
— Аз не знам нищо за това петно!
След този отговор тя ни остави и отново се затвори в спалнята си. Този път и аз чух, както бе чула по-рано и Пенелопа, че тя заплака, щом остана сама.
Аз не можех да се реша да погледна към детектива; гледах към мистър Франклин, който стоеше най-близо до мен. Той изглеждаше още по-огорчен след всичко, което се бе случило.
— Аз ви казах, че се тревожа за нея — прошепна ми той. — Сега вие разбирате защо…
— Мис Рейчъл изглежда доста раздразнена след изчезването на диаманта й — забеляза сержант Къф. — Това е скъпа вещ… Съвсем естествено…
Ето че извинението, което аз направих за мис Рейчъл вчера (когато тя се забрави пред инспектора Сигрейв), днес бе направено пак за нея от човек, който не би могъл да се интересува от нея както аз, защото той й беше съвършено чужд. Хладни тръпки ме побиха — защо, тогава не можех да кажа. Но сега зная, че в онази минута в мене трябва да се е промъкнало първото подозрение за новите мисли (и то ужасни мисли), които се бяха породили у детектива Къф — породени само от това, което той бе видял у мис Рейчъл и чул от нейната уста при тази тяхна първа среща.
— Езикът на една млада девойка си има своите привилегии, сър — каза сержантът на мистър Франклин. — Нека забравим това, което току-що се случи, и да пристъпим към работа, към същността на въпроса. Благодарение на вас ние вече знаем кога боята е изсъхнала. Сега остава да научим кога за последен път са видели тази врата без петно. Вие поне имате глава на плещите си и разбирате какво искам да кажа.
Мистър Франклин се помъчи да се успокои и с усилие откъсна мислите си от мис Рейчъл.
— Мисля, че разбирам — рече той. — Колкото по-точно можем да установим времето, толкова повече ще ограничим и полето на разследването.
— Точно така, сър — каза детективът. — Видяхте ли как изглеждаше вашата работа тук в сряда след обед, след като я бяхте завършили?
Мистър Франклин поклати глава и отговори:
— Не помня.
— А вие? — обърна се сержантът към мен.
— И аз не мога да си спомня, сър.
— Кой е бил последен в тази стая в сряда вечерта?
— Предполагам, мис Рейчъл, сър.
— Или може би вашата дъщеря, Бетъридж — обади се мистър Франклин. Той се обърна към мистър Къф и му обясни, че дъщеря ми е камериерка на мис Рейчъл.
— Мистър Бетъридж, помолете вашата дъщеря да дойде. Почакайте! — каза детективът, като ме отведе към прозореца, където никой не можеше да ни чуе. — Вашият местен полицейски инспектор — продължи той шепнешком — ми даде подробен отчет за начина, по който е провеждал следствието досега. Между другото той, както сам си призна, е успял вече да ядоса всички слуги, а за мен е важно да ги успокоя. Извинете ме пред вашата дъщеря и пред всички останали и им кажете, че, първо: аз още нямам никакви доказателства, че диамантът е бил откраднат; само зная, че той е изчезнал. И, второ: моята работа със слугите тук се състои именно в това, да ги помоля да ми помогнат.
Понеже знаех как жените прислужници реагираха на забраната, наложена от инспектор Сигрейв, да посещават стаите си, аз побързах да попитам: