— Бих ли могъл, мистър Къф, да кажа на жените още едно, трето нещо? Бих ли могъл с ваше разрешение да им съобщя, че те са свободни да тичат нагоре-надолу по стълбите и да влизат и излизат от стаите си, когато си искат?
— Кажете им — отвърна сержантът.
— Това тутакси ще ги успокои, сър — забелязах аз. — Всички: от готвачката до миячката на съдове.
— Тогава тръгвайте и направете това незабавно, мистър Бетъридж!
Аз свърших тая работа за по-малко от пет минути. Тук възникна само едно затруднение: когато им съобщих, че те могат свободно да си влизат в стаите, аз трябваше да употребя всичката си власт като техен шеф, за да удържа жените прислужници да не се втурнат нагоре след мен и Пенелопа в качеството на доброволни свидетели, изгарящи от желание да помогнат на детектива Къф.
Пенелопа очевидно направи добро впечатление на детектива. Той стана малко по-мек и на лицето му се появи същото изражение, което имаше тогава, когато забеляза бялата мускусна роза в разсадника. Ето и показанията на моята дъщеря, така както бяха взети от детектива. Тя му ги даде, струва ми се, много мило и охотно, но… Пенелопа цялата прилича на мен! В нея няма нищо от майка й… Слава богу, в нея няма нищичко от майка й!
Показанията на Пенелопа: тя доста се интересувала от боядисването на вратата, тъй като помагала при смесването и разбъркването на боите. Забелязала мястото под бравата, защото него боядисали последно. Видяла го след няколко часа без петно. Оставила го към дванадесет часа през нощта без петно. По това време пожелала лека нощ на господарката си в спалнята и чула как часовникът ударил в будоара; в същото време държала бравата на боядисаната врата; знаела, че боята е още мокра (тъй като помагала за нейното приготовляване, както вече споменахме), и затова особено внимавала да не се докосне до вратата; би могла да се закълне, че си вдигнала полата и че тогава на вратата нямало никакво петно; не би могла да се закълне, че полата й случайно не се е докоснала до вратата, когато излизала; помнела с коя рокля е била тогава, защото това било нова рокля, подарък от мис Рейчъл; баща й също помнел това и можел да го потвърди; можела да донесе дрехите, които носела нея вечер, и тутакси ги донесла. Фустите трябвало да бъдат разглеждани дълго време поради големите им размери. И никъде по тях не се оказало нито едно петънце. Такъв беше краят на Пенелопините показания — изчерпателни и убедителни.
След това детективът взе да разпитва и мен: дали държим в къщи големи кучета, които биха могли да се вмъкнат в стаята и да размажат боята с опашките си. Узнавайки, че това е невъзможно, той изпрати да му донесат увеличително стъкло и се опита да разгледа петното с негова помощ. Върху боята нямаше никаква следа от човешка ръка. Всички следи показваха че боята е била размазана от някакъв плат, от нечия дреха при минаване покрай вратата. Лицето, комуто е принадлежала тази дреха (съдейки по показанията на Пенелопа и мистър Франклин), трябва да се е намирало в стаята между полунощ и три часа в четвъртък сутринта.
Довел следствието до тази точка, сержант Къф си припомни, че в стаята все още се намираше и инспекторът Сигрейв; и за негово назидание обобщи всички събрани досега сведения по следния начин:
— Тази ваша дреболия, господин инспекторе — рече той, посочвайки петното, — е станала доста важна оттогава, когато вие сте я забелязали за последен път. В сегашната фаза на следствието това петно трябва да ни изведе до три открития. Трябва най-напред да се узнае има ли в тази къща дреха, изцапана с такава боя. Второ, да се изясни на кого принадлежи тази дреха. И трето, да се разбере защо това лице е било в стаята и оставило петното между полунощ и три часа сутринта? Ако това лице не може да ви даде задоволителни обяснения, тогава няма защо да търсите другаде ръката, която е взела диаманта. Аз ще свърша това сам, ако нямате нищо против, и не ще ви откъсвам повече от вашите задължения в града. Виждам, че тук се намира един от вашите подчинени. Оставете го на мое разположение за всеки случай и ми позволете да ви пожелая на добър час!
Уважението на инспектор Сигрейв към лондонския детектив беше голямо, но уважението му към самия себе си беше още по-голямо. Силно засегнат от знаменития Къф, инспекторът отвърна с не по-малък удар, преди да напусне стаята.
— Досега аз се въздържах да изкажа своето лично мнение — рече инспекторът все още с присъщия си войнствен тон. — Но преди да оставя следствието във ваши ръце, искам само да ви напомня, сержант, че понякога е много лесно къртичината да се вземе за планина! Довиждане!