— Лесно е също така съвсем да не се забележи къртичината, когато човек си държи главата много нависоко.
Отвърнал по този начин на комплимента на своя колега, мистър Къф се обърна и отиде към прозореца.
Ние с мистър Франклин почакахме да видим какво ще стане по-нататък. С ръце в джобовете си детективът стоеше пред прозореца, гледаше навън и тихичко си подсвиркваше песента „Последната лятна роза“. По-късно забелязах, че той започваше да свири, забравяйки правилата за добро държане, само когато умът му напрегнато работеше. В такива случаи „Последната лятна роза“ очевидно му помагаше и го ободряваше. По всяка вероятност тази мелодия допадаше на характера му и му напомняше за неговите любими рози. И колко тъжно звучеше тази песничка, когато той я свиреше!
След като постоя до прозореца минута-две, сержантът се обърна и пристъпи към средата на стаята; там се спря, дълбоко замислен, и втренчи поглед към спалнята на мис Рейчъл. След малко той се стресна, кимна с глава, сякаш искаше да каже: „Така ще е добре“, и се обърна към мен, изказвайки желание да поговори десетина минути с моята господарка, когато на нея й бъде удобно.
На излизане от стаята с тази поръчка аз дочух как мистър Франклин зададе на детектива въпрос и се поспрях на прага, за да чуя отговора.
— Още ли не се досещате — попита мистър Франклин — кой е откраднал диаманта?
— Никой не е откраднал диаманта — отговори мистър Къф.
Ние и двамата изпаднахме в недоумение от такова едно гледище по въпроса и започнахме настойчиво да го молим да ни обясни какво иска да каже с това.
— Почакайте малко — отвърна детективът. — Още не са събрани и наместени всички брънки на верижката.
Тринадесета глава
Намерих господарката си в нейния кабинет. Тя потръпна и по лицето й се изписа досада, когато й доложих, че мистър Къф желае да говори с нея.
— Непременно ли трябва да ме види? — попита тя. — Не можете ли вие да ме заместите, Габриел?
Аз никак не можах да разбера тия нейни думи и изглежда, че недоумението ми се бе изписало на моето лице. Господарката благоволи да се дообясни.
— Боя се, че нервите ми са малко разстроени — каза тя. — В този лондонски полицай има нещо, което ме отвращава… не знам защо. Имам предчувствието, че той внася тревога и нещастие в моя дом. Много глупаво и много неприсъщо за мен… но това е така.
Не знаех какво да й отговоря. Колкото повече наблюдавах детектива Къф, толкова повече той ми допадаше. След като се изказа пред мен, моята господарка бързо се съвзе; както вече ви споменах, тя по природа си беше твърде смела жена.
— Ако наистина трябва да се срещна с него, няма какво да се прави — каза тя. — Но аз не бих могла да говоря с него насаме. Доведете го, Габриел, и останете тук, докато той си отиде.
От времето, когато моята господарка беше младо момиче, сега за пръв път я виждах да изпада в униние и да се поддава на мрачни мисли. Върнах се в будоара. Мистър Франклин излезе в градината при мистър Годфри, който скоро трябваше да си замине. Сержант Къф и аз отидохме право в стаята на моята господарка.
Уверявам ви, че моята господарка малко пребледня, когато го видя. Тя обаче се държа геройски във всяко друго отношение и попита детектива дали има нещо против моето присъствие в стаята. Тя беше тъй добра да прибави, че аз съм не само неин стар слуга, но и доверен съветник и че за всичко, що се отнася до домакинството, тя бе свикнала да се съветва с мен. Детективът вежливо отговори, че гледа на моето присъствие като на помощ, тъй като трябвало да каже някои неща за прислугата изобщо и вече бил намерил моята опитност в това отношение за твърде полезна. Моята господарка показа два стола и ние незабавно седнахме, готови за съвещанието.
— Аз вече съм си съставил мнение по това дело — започна мистър Къф. — Но ви моля, милейди, да ми разрешите да го запазя за себе си, поне засега. Моята задача сега е да ви съобщя за това, което открих горе, в гостната на мис Вериндър, както и за това, с което съм решил — с ваше разрешение — да се заема на първо време.
Мистър Къф разказа за петното на вратата и за направения по този повод извод, който той (само че в не тъй учтива форма) бе вече изложил пред инспектора Сигрейв.
— Едно нещо е сигурно — добави той в заключение. — Диамантът е изчезнал от чекмеджето на шкафчето. Почти сигурно е също така, че следи от боята на вратата трябва да се намират върху някоя и друга дреха, принадлежаща на лице от този дом. Ние трябва да открием тази дреха, преди да отидем по-нататък.
— И това ще доведе, предполагам, до откриването на крадеца? — попита моята господарка.