— Извинете, милейди, аз не съм казал, че диамантът е откраднат. Засега казвам само, че диамантът е изчезнал, че го няма. Откриването на изцапаната дреха може да доведе и до намирането на диаманта.
Моята господарка ме погледна.
— Ясно ли ви е това на вас? — попита тя.
— На сержант Къф му е ясно, милейди — отговорих аз.
— А по какъв начин предлагате да откриете изцапаната дреха? — попита господарката, обръщайки се отново към детектива. — Срамно е за казване, но сандъците и стаите на моите добри слуги, живели дълги години при мен, са били вече претърсвани от другия полицай. Аз не мога и не желая да позволя те да бъдат наскърбявани и огорчавани за втори път!
(Това се казва господарка! Такава жена се среща веднъж на десет хиляди!)
— Точно затова исках и аз да поговоря с ваша милост — каза детективът. — Другият полицай е причинил големи вреди на следствието, като е дал на слугите да разберат, че той ги подозира. Ако и аз им дам повод да си помислят, че ги подозират за втори път, не може да се каже какви неприятности те биха ни причинили — особено жените. Обаче техните стаи и сандъци трябва да бъдат претърсени още веднъж по простата причина, че при първия обиск са търсели диаманта, а сега ще търсим изцапаната дреха. Аз съм напълно съгласен с вас, милейди, че чувствата на слугите трябва да бъдат пощадени. Но съм също така напълно убеден, че гардеробите на слугите трябва да бъдат претърсени.
Ние очевидно бяхме изпаднали в безизходно положение. Моята господарка изказа това с по-изискани думи от мен.
— Аз имам известен план за справяне с това затруднение — каза мистър Къф. — Ако вие, милейди, се съгласите с мен, аз възнамерявам да обясня на слугите в какво се състои работата…
— Жените тутакси ще си въобразят, че тях отново ги подозират — прекъснах го аз.
— Няма да си въобразят това, мистър Бетъридж — отвърна детективът. — Няма да си го въобразят, ако им кажа, че ще претършувам гардеробите на всички — започвайки с гардероба на милейди, — които са прекарали тук нощта в сряда срещу четвъртък. Това е само една формалност — добави той, като погледна изкосо моята господарка, — но слугите ще приемат постъпката ми като проява, която ги поставя наравно с господарите; и вместо да пречат на следователя, ще смятат за чест да му съдействуват.
Трябваше да призная, че той беше прав. И моята господарка, след като премина първото й стъписване, беше готова да признае това.
— Сигурен ли сте, че този обиск е необходим? — попита тя.
— От всички пътища, които виждам, милейди, това е най-краткият път към целта.
Господарката стана, за да позвъни на камериерката си.
— Вие ще говорите на слугите — рече тя, — и то с ключовете на моя гардероб в ръка!
Сержант Къф я прекъсна с един неочакван въпрос:
— Не е ли по-добре първо да разберем дали другите дами и господа от този дом са съгласни?
— Единствената друга дама тук е мис Вериндър — отговори с изненада моята господарка. — Единствените господа това са моите племенници: мистър Блейк и мистър Ейблуайт. И никой от тях тримата няма да откаже!
Тук аз напомних на моята господарка, че мистър Годфри си заминава. Едва изрекъл тия думи и ето че мистър Годфри почука на вратата, за да се сбогува; след него влезе и мистър Франклин, който се готвеше да го изпроводи до гарата. Господарката им обясни нашето затруднение. Мистър Годфри веднага разреши въпроса. Той извика през прозореца на Самюел да върне куфара му горе в стаята, след което сам предаде ключа в ръцете на мистър Къф.
— Моят багаж може да ме последва в Лондон — каза той, — когато привършите следствието.
Мистър Къф прие ключа с подобаващо извинение:
— Съжалявам, че ви причинявам това безпокойство, сър, само заради една формалност; но примерът на господата ще примири и прислугата с този обиск.
Изпълнен с най-добри чувства, мистър Годфри се прости с моята господарка и я помоли да предаде неговите почитания на мис Рейчъл; начинът, по който направи това, ми доказа, че той не бе приел нейното „не“ за окончателен отговор и че възнамерява да й направи ново предложение за женитба при пръв удобен случай. Излизайки след братовчед си; мистър Франклин обясни на детектива, че всичките му дрехи са готови за преглед и че той никога не заключвал принадлежностите си. Мистър Къф му изрази своята признателност. Забележете, че неговото предложение беше прието с голяма готовност както от моята господарка, така и от мистър Франклин и мистър Годфри. Оставаше само, да се получи съгласието и на мис Рейчъл, преди да свикаме слугите и да започнем търсенето на изцапаната дреха.