Необяснимата неприязън на моята господарка към детектива сякаш нарасна, след като двамата и племенници си излязоха.
— Ако ви изпратя ключовете на мис Вериндър — каза тя, — предполагам, че вие нима да искате нищо друго от мен засега?
— Моля да ме извините, милейди! — каза мистър Къф. — Преди да започнем, бих желал, ако е удобно, да прегледам домакинската книга, в която е описано личното бельо. Изцапаната дреха може да се окаже нощница или долна фуста. Ако претърсването не даде никакви резултати, аз ще помоля да ми се представят сведения за бельото, което се намира в къщи, както и за бельото, дадено на пране. И ако някоя долна дреха липсва, тогава ще може да се предположи, че именно върху нея е останала боята и че тая вещ умишлено е бяла отстранена от нейния собствените. Инспекторът Сигрейв — прибави сержант Къф, поглеждайки към мене — е обърнал внимание на прислужниците върху петното, когато те са се струпали в стаята в четвъртък сутринта. Може би, мистър Бетъридж, това ще се окаже още една от многото грешки на инспектор Сигрейв.
Господарката ме помоли да позвъня и да наредя да донесат домакинската книга. Милейди остана при нас, докато донесат книгата, в случай че след като я прегледа, детективът отново би пожелал да я помоли за нещо друго.
Книгата бе донесена от Розана Спирман. Тази девойка беше слязла на закуска страшно бледа и разстроена; но тя очевидно се чувствуваше много по-добре от вчера, щом можеше да си гледа работата. Сержант Къф внимателно изгледа нашата втора прислужница — нейното лице, когато тя влизаше, и уродливото й рамо, когато си излизаше.
— Имате ли още нещо да ми кажете? — нетърпеливо попита моята господарка, желаейки по-скоро да се освободи от присъствието на детектива.
Знаменитият Къф разтвори книгата, запозна се със съдържанието й за половин минута и отново я затвори.
— Осмелявам се да ви безпокоя, милейди, със само още един въпрос — рече той. — Младата жена, която донесе книгата, била ли е на служба у вас тъй отдавна, както и другите слуги?
— Защо питате?
— Защото последния път, когато я видях, тя беше в затвора, за кражба.
След това не оставаше нищо друго, освен да му се каже цялата истина. Моята господарка усърдно хвалеше доброто поведение на Розана и му напомни, че надзирателката в изправителния дом имала за нея най-високо мнение.
— Надявам се, че вие не я подозирате? — много сериозно попита накрая господарката.
— Аз вече ви казах, милейди, че до този момент аз не подозирам никого тук в кражба.
След този отговор господарката стана, за да отиде горе и да вземе ключовете на мис Рейчъл. Мистър Къф ме изпревари, бързо отвори вратата пред нея и дълбоко й се поклони. Господарката потрепера, когато минаваше край него.
Ние чакахме и чакахме, а ключовете все още не пристигаха. Сержант Къф не ми проговори. Той обърна към прозореца меланхоличното си лице, пъхна в джобовете мършавите си ръце и почна тихичко да си свири „Последната лятна роза“.
Най-после влезе Самюел, само че не с ключовете, а с лист хартия за мен. Аз неловко и трудничко си наместих очилата, чувствувайки как тъжните очи на детектива втренчено ме следяха. Върху листчето хартия ръката на моята господарка бе написала с молив два-три реда. Тя ми съобщаваше, че мис Рейчъл категорично отказала да отвори гардероба си. Когато я попитали за причината, тя избухнала в сълзи. Когато я попитали пак, тя казала: „Не позволявам, защото не искам! Ще се подчиня само ако употребите сила, но иначе не…“
Аз разбрах нежеланието на моята господарка да се срещне с детектива Къф след подобен отговор от страна на нейната дъщеря. Ако не бях твърде стар за подобни юношески прояви на слабост, струва ми се, че и аз бих се изчервил при мисълта, че трябва да се срещна с него.
— Известие за ключовете на мис Вериндър? — попита сержантът.
— Младата господарка не разрешава да обискирате нейния гардероб.
— А!
Гласът на сержанта не се подчиняваше на такава съвършена дисциплина, както неговото лице. Когато каза „А!“, тонът му беше като на човек, чул това, което бе очаквал да чуе. Той хем ме разсърди, хем ме изплаши едновременно — защо, не мога да кажа, но това е истината.
— Ще трябва ли да се откажем от обиска? — попитах аз.
— Да — отвърна мистър Къф. — От обиска ще трябва да се откажем, понеже вашата млада господарка отказва да се подчини наравно с другите. Ние трябва или да прегледаме всички дрехи в къщата, или нито една. Изпратете куфара на мистър Ейблуайт в Лондон още с първия влак, а домакинската книга върнете с моите почитания и благодарности на младата жена, която я донесе.
Той сложи книгата на стола и като извади джобното си ножче, почна да си чисти ноктите.