— Вие не изглеждате много разочарован — казах аз.
— Не — отвърна мистър Къф. — Не съм много разочарован.
Аз се опитах да го накарам да обясни.
— Та защо трябва мис Рейчъл да ви възпрепятствува? — попитах аз. — Нали е в неин интерес да ви оказва помощ?
— Почакайте малко, мистър Бетъридж, почакайте малко!
Някои глави, по-умни от моята, навярно биха разбрали смисъла на тези негови думи! Или пък човек, по-малко привързан към мис Рейчъл, също би могъл да схване какво иска да каже детективът. Отвращението на моята господарка от. този човек може би е означавало (както ми стана ясно по-късно), че тя бе разбрала накъде избива той. Но аз още нищичко не разбирах — и това си е.
— А сега какво ще правим? — попитах аз.
Мистър Къф завърши с чистенето на ноктите си, поизгледа ги за миг с меланхоличен интерес и прибра джобното си ножче.
— Да отидем в градината — рече той — и да погледаме розите.
Четиринадесета глава
Най-близкият път от кабинета на моята господарка до градината води през вече известния ви храсталак. За да разберете по-добре и вие това, което следва, трябва да прибавя, че пътеката през тия храсти беше любимото място за разходка на мистър Франклин. Когато изчезваше от къщи и не можехме да го намерим никъде другаде, ние обикновено го откривахме тук.
Би трябвало сега да си призная, че аз съм доста твърдоглав старец. Колкото по-упорито мистър Къф скриваше от мен своите мисли, толкова по-упорито и аз се стараех да проникна в тях. Когато завихме между храстите, аз се опитах да го надхитря по друг начин, затова казах:
— При настоящото положение на нещата на ваше място аз май че бих пообъркал конците…
— При настоящото положение на нещата — отвърна мистър Къф — на мое място вие бихте стигнали до изводи, които биха унищожили всичките ви предишни съмнения. Да оставим засега тия изводи настрана, мистър Бетъридж. Аз ви изведох тук не за да ме тормозите като някой борсук; доведох ви тук, за да получа от вас някои сведения. Естествено, вие бихте могли да ми ги дадете и в къщи. Но вратите и подслушвачите са склонни взаимно да се притеглят едни други; пък и хората от моята професия притежават една полезна за здравето слабост към чистия въздух.
Едва ли някой би могъл да надхитри този човек! Аз се предадох и почнах, доколкото ми бе възможно, търпеливо да чакам какво ще последва по-нататък.
— Ние няма да разглеждаме причините за поведението на вашата млада господарка — продължи детективът, — съжалявам само, че отказва да помогне, защото, постъпвайки по този начин, тя прави издирването много по-трудно, отколкото то би могло да бъде. Сега трябва да се опитаме да открием тайната на петното, оставено върху вратата, което, вярвайте ми, означава също и тайната на диаманта. Аз реших да се срещна със слугите и да изследвам техните мисли и постъпки, мистър Бетъридж, вместо да претърсвам техните гардероби и сандъци. Обаче, преди да пристъпя към това, бих желал да ви задам един-два въпроса. Вие сте наблюдателен, човек; кажете, не сте ли забелязали някакви странни прояви у някои от слугите (освен, разбира се, твърде естествените вълнения и уплаха), след като бе открито изчезването на диаманта? Нямаше ли между тях някакви особени разправии, караници? Не е ли изпадал някой от тях в необичайно за него или за нея настроение? Например не се ли е ядосвал някой съвсем неочаквано? Или пък да се е разболявал така… изведнъж?
Аз си спомних за внезапното заболяване на Розана Спирман вчера следобед, но не успях да отговоря, тъй като сержант Къф изведнъж се обърна към храстите и промърмори сякаш на себе си:
— Аха!
— Какво има? — попитах аз.
— Пак този мой ревматизъм в гръбнака! — отвърна с висок глас детективът, сякаш искаше да бъде чут от някое трето лице. — Сигурно времето ще се промени.
Още няколко крачки и ние се озовахме при ъгъла на къщата. Завивайки рязко надясно, ние излязохме на терасата и се спуснахме по стъпалата долу в градината. Сержант Къф се спря на открито място, откъдето се виждаше всичко наоколо.
— Едва ли е възможно тази девойка Розана Спирман с нейната външност да си има някой поклонник — каза той. — Но за нейно добро аз бих желал да ви попитам още сега: не си ли е намерила и тя, горката, някой обожател, както правят другите?
Какво ли можеше да означава неговият въпрос при дадените обстоятелства? Вместо да му отговоря, аз втренчих очи в детектива.
— Видях Розана Спирман да се крие в храсталака, когато минавахме оттам — каза мистър Къф.
— Когато рекохте „Аха!“?