— Изглежда, на вас нещо не ви е ясно? — прибавих аз, като посочих прозореца на мис Рейчъл.
Съдейки по неговия глас, детективът Къф отново си бе възвърнал обичайното уважение към самия себе си.
— Навярно вие тук, в Йоркшир, обичате да се ловите на бас? — попита той.
— И какво от това? Да кажем, че е така.
— Ако бях йоркширец — продължи детективът, хващайки ме за ръката, — бих се обзаложил с вас на цял соверейн, мистър Бетъридж, че вашата млада господарка е решила да напусне това място. И ако спечеля този бас, готов съм да заложа още един соверейн, че мисълта за отпътуването й е дошла само преди един час — не повече.
Първата догадка на детектива ме учуди. Втората, изглежда, се преплете в главата ми с донесението на полицая, че Розана Спирман се бе върнала от Подвижните пясъци преди един час. И двете догадки ми направиха странно впечатление. Когато се отправихме на вечеря, аз издърпах ръката си от ръката на мистър Къф и забравяйки всяко приличие, се промъкнах преди него през вратата, за да си направя сам някои справки.
Първият срещнат човек във вестибюла беше лакеят Самюел.
— Господарката чака да ви види вас и мистър Къф — каза той, преди аз да успея да му задам някакъв въпрос.
— Отдавна ли ни чака? — раздаде се зад мен гласът на детектива.
— Вече цял час, сър.
Ето пак! Розана се върнала преди един час; мис Рейчъл бе взела някакво необикновено решение, моята господарка чакала да види детектива — и всичко това през последния един час! Не беше много приятно, че тези тъй различни хора и предмети бяха свързани помежду си по този начин. Тръгнах нагоре, без да погледна към детектива, нито да продумам. Ръката ми внезапно потрепера, когато я вдигнах да почукам на вратата на моята господарка.
— Аз не ще се учудя — прошепна детективът зад гърба ми, — ако в този ваш дом избухне тази вечер някакъв скандал. Не бойте се! През живота си аз съм изглаждал и по-тежки семейни затруднения.
Едва успял да произнесе последните си думи, и аз чух гласа на моята господарка, която ни канеше да влезем.
Шестнадесета глава
В стаята на моята господарка светеше само малката настолна лампа. Абажурът беше спуснат тъй ниско, че лицето й оставаше в сянка. Вместо да вдигне очи към нас с присъщата си прямота, тя седеше близо до масата и упорито гледаше в отворената книга.
— Мистър Къф — каза тя, — важно ли е за издирването, което водите, да знаете предварително, когато някой пожелае да напусне този дом.
— Извънредно важно е, милейди.
— Тогава трябва да ви кажа, че мис Вериндър възнамерява да отиде във Фризингхол при леля си, мисис Ейблуайт. Тя се готви да замине утре сутринта.
Мистър Къф ме погледна. Аз пристъпих крачка напред, за да поговоря с господарката; но, признавам си, почувствувах, че нямам сили за това, и се върнах назад, без да продумам нито дума.
— Мога ли да попитам, ваше сиятелство, кога ви съобщи мис Вериндър, че желае да отиде при леля си? — попита детективът.
— Преди около един час — отговори моята господарка.
Сержант Къф отново ме погледна. Казват, че сърцата на старите хора не могат да се вълнуват и да туптят бързо. Моето сърце не би могло да затупти по-бързо и по-силно, отколкото туптеше сега, дори ако аз отново бях станал на двадесет и пет години!
— Аз нямам никакво право — каза детективът — да контролирам действията на мис Вериндър. Само ви моля най-учтиво да отложите, ако е възможно, нейното заминаване за по-късен час. Аз сам трябва да отида във Фризингхол утре сутринта и ще се върна към два часа следобед, ако не и по-рано. Ако мис Вериндър може да бъде задържана дотогава, аз бих желал да й кажа една-две думи неочаквано, преди да замине.
Господарката тутакси ми заповяда да предам на кочияша — каретата на мис Рейчъл да не идва за нея преди два часа.
— Имате ли нещо друго да ми казвате? — попита тя след това.
— Само още едно нещо, ваша милост. Ако мис Вериндър остане учудена от това задържане, моля, не й казвайте, че причината съм аз.
Господарката изведнъж вдигна глава от книгата, сякаш искаше да каже нещо, но се овладя с голямо усилие и като сведе отново очи над отворената страница, освободи ни с едно махане на ръка.
— Прекрасна жена! — каза мистър Къф, когато отново се намерихме в коридора. — Ако не беше това нейно самообладание, тайната, която ви озадачава, мистър Бетъридж, щеше да се разкрие още тази вечер.