Моите размишления бяха прекъснати от Самюел; той ми донесе бележка от господарката.
Когато тръгнах назад в къщи, за да прочета бележката на светло, Самюел каза, че времето може би ще се промени. Моето тревожно състояние ми бе попречило да забележа сам това. Но сега, когато той ми обърна внимание, дочух как кучетата неспокойно скимтяха и вятърът тихичко свиреше. Вдигнах очи към небето. и видях, че облаците ставаха все почерни и по-черни и все по-бързо и по-бързо закриваха, бледата луна. Наближаваше буря. Самюел беше прав: наближаваше буря.
В своята бележка господарката ме уведомяваше, че фризингхолският съдия й бил писал за тримата индуси. В началото на идущата седмица мошениците трябвало да бъдат пуснати на свобода и следователно те ще могат да постъпват, както намерят за добре. Ако сме възнамерявали да им задаваме още някакви въпроси, то трябвало да побързаме. Тъй като бе забравила да спомене за това при срещата си с детектива Къф, моята господарка ми нареждаше сега да поправя тази грешка. Индусите съвсем се бяха изпарили от ума ми (както несъмнено са се изпарили и от вашия). Не виждах голяма полза от това, но все пак аз тутакси изпълних нареждането на моята господарка.
Намерих мистър Къф и градинаря с бутилка шотландско уиски пред тях, потънали в разговор върху отглеждане на розите. Мистър Къф беше тъй заинтересован от предмета, че вдигна ръка и ми даде знак да не прекъсвам техния спор. Доколкото можах да разбера, спорът им беше: дали бялата мъхеста роза трябва да бъде присаждана на кучешката роза — шипката, за да расте по-добре, или не. Мистър Бегби каза да; а мистър Къф каза не. Те се обърнаха към мен, разгорещени като две малки момчета. Понеже не знаех абсолютно нищо по въпроса за отглеждането на розите, аз взех среден курс — тъй както правят кралските съдии, когато везните на правосъдието се изравнят до косъм.
— Господа — рекох аз, — по този въпрос може да има две мнения.
През временното затишие, което настъпи след това, мое безпристрастно решение, аз поставих бележката от моята господарка на масата пред очите на сержант Къф.
По това време аз почти ненавиждах детектива. Но в интереса на истината трябва да призная, че що се отнася до находчивостта, той беше един забележителен човек.
Половин минута след като прочете бележката, той вече си спомни онова място в доклада на инспектор Сигрейв, където се говореше за индусите, и отговорът му беше готов. В доклада на инспектор Сигрейв имаше нещо за някакъв прочут индийски пътешественик, който добре познавал индусите и техния език, нали така? Много добре. Не зная ли аз името и адреса на този джентълмен? Още едно много добре. Не бих ли ги написал на гърба на бележката от моята господарка? Хиляди благодарности. Мистър Къф ще посети лично този джентълмен, когато отиде във Фризингхол утре сутринта.
— Нима се надявате да излезе нещо от това? — попитах аз. — Инспекторът Сигрейв смята, че индусите са невинни като новородени младенци.
— Досега всички предположения на инспектор Сигрейв се оказаха неоснователни — отвърна мистър Къф. — Не е зле да се провери дали инспектор Сигрейв не греши и относно индусите. — След това той се обърна към мистър Бегби и подхвана разговора оттам, където беше прекъснат: — Въпросът на нашия спор е въпрос на почва, климат, търпение и старание, господин градинарю. Сега нека разгледаме нещата от друга гледна точка. Да вземем бялата мъхеста роза…
По това време аз затворих вратата зад себе си: не можех повече да слушам техния спор.
В коридора срещнах Пенелопа и я попитах какво търси тук.
Чакала да чуе звънеца, с който нейната господарка ще я извика, за да й помогне при опаковането на багажа. От по-нататъшния разпит стана ясно, че мис Рейчъл решила да отиде при леля си във Фризингхол за това, защото този дом й станал омразен и защото не можела повече да понася гнусното присъствие на полицая. Когато преди половин час узнала, че заминаването й се отлага до два часа следобед, тя страшно се ядосала. Моята господарка, която била там по това време, строго я смъмрила, а после (желаейки очевидно да каже нещо на дъщеря си насаме) отпратила Пенелопа от стаята. Дъщеря ми беше ужасно потисната от промяната на атмосферата в нашия дом.
— Нищо не върви както трябва, татенце, нищо не върви, както по-рано. Чувствувам, че всички нас ни грози някакво страшно нещастие.
Същото чувствувах и аз, но пред Пенелопа се стараех да изглеждам весел и спокоен. Докато говорехме, ето че се чу звънецът на мис Рейчъл. Пенелопа изтича нагоре, за да продължи с опаковането. Аз излязох от другата врата, за да видя какво показва барометърът за времето.