— Искам да ви напомня, сър: до този момент нищо не е доказало, че съм на крив път. Имайте това предвид, припомнете си също така, че съм полицейски чиновник и че действувам по поръка на господарката на този дом. При това положение на нещата, кажете, длъжен ли сте вие или не, като добър гражданин, да ми помогнете със сведенията, с които по всяка вероятност разполагате?
— Аз не разполагам с никакви особени сведения — отговори мистър Франклин.
Мистър Къф отмина тези думи, като че мистър Франклин изобщо не му беше отговорил.
— Вие можете да спестите време, сър, като не ме принуждавате да събирам излишни сведения отстрани — продължи той, — ако пожелаете да ме разберете и се изкажете откровено.
— Не ви разбирам — каза мистър Франклин. — И нямам какво да ви казвам!
— Една от прислужниците (няма да назовавам имена) снощи говори с вас насаме…
Още веднъж мистър Франклин го прекъсна; още веднъж мистър Франклин отговори: „Нямам какво да ви казвам!“
Стоях мълчаливо до тях и си спомних за притворената снощи врата и за краищата на редингота, които изчезваха в коридора. Мистър Къф, не ще и съмнение, бе чул достатъчно, докато аз не му попречих, за да подозира, че Розана е облекчила душата си, изповядвайки нещо пред мистър Франклин Блейк.
Още неуспяла тази мисъл да се затвърди в ума ми, и ето че в края на алеята се появи лично Розана Спирман. Подире й вървеше Пенелопа, която очевидно се мъчеше да я накара да се върне назад, в къщи. Като видя, че мистър Франклин не е сам, Розана се спря, сякаш се двоумеше какво да предприеме по-нататък. Пенелопа чакаше зад нея. Мистър Франклин забеляза девойките едновременно с мене. С присъщата му дяволска хитрост детективът си даде вид, че изобщо не ги е забелязал. Всичко това се случи в един миг. Още преди мистър Франклин и аз да проговорим една думичка, сержант Къф продължи започнатия разговор — сякаш нищо не се бе случило.
— Няма защо да се страхувате, че ще навредите на момичето, сър — каза той на мистър Франклин с висок глас, така че да го чуе и Розана. — Напротив, ако вие проявявате някакъв интерес към Розана Спирман, аз ви моля да ме удостоите с вашето доверие.
Мистър Франклин тутакси се престори, че и той не бе забелязал девойките. Затова отговори също с висок глас:
— Аз не проявявам никакъв интерес към Розана Спирман!
Погледнах към другия край на алеята и видях как Розана изведнъж се обърна назад, едва що чула думите на мистър Франклин. Вместо да се съпротивява на Пенелопа, както бе правила минутка преди това, тя позволи на дъщеря ми да я вземе подръка и да я отведе в къщи.
В това време се разнесе звънецът за закуска, дори знаменитият Къф беше принуден да се откаже от по-нататъшни опити да узнае нещо! Той ми каза най-спокойно:
— Отивам във Фризингхол, мистър Бетъридж, и ще се върна към два часа.
Без да продума повече, той тръгна на път и ние се освободихме от него за няколко часа.
— Вие трябва да обясните това на Розана — каза мистър Франклин, когато останахме сами. — Съдбата сякаш ме е определила аз да говоря и върша само несъобразности пред тази нещастна девойка. Вие сигурно видяхте, че сержант Къф постави клопка и на двама ни. Ако бе успял да обърка мен или да раздразни нея, той би могъл да накара мене или нея да кажем нещо, което би задоволило неговата цел. В момента аз не видях по-добър изход от този, който избрах. С това попречих на девойката да каже нещо излишно и същевременно дадох на детектива да разбере, че виждам през него. Очевидно той е подслушвал, Бетъридж, когато ние с вас разговаряхме снощи.
„Нещо повече и по-лошо от това — помислих си аз, — Детективът си бе спомнил моите думи, че девойката е влюбена в мистър Франклин, и нарочно бе заговорил за интереса на мистър Франклин към Розана — така че Розана да може да чуе неговия отговор.“
— Що се отнася до подслушването, сър — забелязах аз (запазвайки за себе си втория извод), — ние всички, така да се каже, ще изпаднем в същото, положение, ако тази работа продължава още дълго. Преследването, надзъртането и, подслушването са естествено занимание за хора, намиращи се в среда като нашата. След ден-два, мистър Франклин, ние всички ще оглупеем, защото всички ще почнем да се дебнем един друг, за да изненадаме другия и узнаем неговите тайни. Извинете ме, че избухвам така, сър. Ужасната мистерия, надвиснала над този дом, ме замайва като ликьор и ме подлудява. Няма да забравя това, което ми казахте. Ще се възползувам от първия удобен случай, за да обясня всичко на Розана Спирман.
— Вие още нищо не сте й казвали за миналата вечер, нали? — попита мистър Франклин.