Осемнадесета гласа
Слизайки надолу към входната врата, аз срещнах мистър Къф на стълбите.
След всичко, което се бе случило между нас двамата, нямах желание да му показвам, че проявявам някакъв интерес към неговите работи; и все пак този интерес беше тъй силен, че не можах да устоя. Чувството ми за собствено достойнство потъна някъде дълбоко и на повърхността излязоха думите:
— Какво ново във Фризингхол?
— Видях се с индусите — отвърна мистър Къф. — И научих какво е купила Розана тайно в града миналия четвъртък. Индусите ще бъдат освободени идущата сряда. Аз никак не се съмнявам, както не се съмнява и мистър Мъртуейт, че те са идвали тук, за да откраднат Лунния камък. Обаче сметките им били объркани от това, което се е случило тук в сряда през нощта; така че те са замесени в изчезването на диаманта толкова, колкото и вие. Но мога да ви кажа едно нещо, мистър Бетъридж: ако ние не намерим Лунния камък, те ще го намерят! Вие ще чуете още за тия трима фокусници…
Мистър Франклин се върна от разходка, когато детективът произнесе тия изненадващи думи. Преодолявайки своето любопитство по-добре, отколкото аз успявах да преодолея моето, той мина покрай нас и си влезе в къщи.
А пък аз, пожертвувал веднъж собственото си достойнство, реших да се възползувам напълно от вече направения компромис.
— Това относно индусите — казах аз. — А какво ново във връзка с Розана?
Мистър Къф поклати глава:
— По тази линия тайната е дори по-тъмна, отколкото преди. Проследих отиването й във Фризингхол до магазина за платове на търговеца Молтби. Розана не е купила нищо от другите магазини — нито от сукнарските, нито от шапкарските, нито от шивашките. Тя и от Молтби взела само няколко метра басма, като се интересувала особено от нейното качество. Що се отнася до количеството — взела достатъчно за една нощница.
— Чия нощница? — попитах аз.
— Нейната, разбира се. Между дванадесет и три часа в четвъртък през нощта, докато вие всички сте спали, тя сигурно е отишла в стаята на младата господарка, за да се уговорят къде да скрият Лунния камък. Когато се е връщала оттам, нейната нощница навярно е отъркала още мократа боя на вратата. Розана не е могла да изчисти петното; и не е посмяла да унищожи нощницата си, преди да се снабди с друга — и то съвсем същата, за да не липсва нищо от бельото й.
— Но кое е тук доказателството, че това е нощницата на Розана? — възразих аз.
— Купеният от нея материал — отвърна детективът. — Ако се отнасяше до нощницата на мис Вериндър, тя би трябвало да купи някакъв тюл и панделки, и бог знае още какво; а и не би успяла да я ушие за една нощ. Парче проста басма означава проста нощница за една прислужница. Не, не, мистър Бетъридж, всичко това е достатъчно ясно. Трудната част на въпроса се състои в това: защо, като е ушила новата нощница, тя скрива изцапаната, вместо да я унищожи? И ако девойката не иска да проговори, има само един начин да се разгадае тази тайна: да се претърсят Подвижните пясъци. Тогава истината ще излезе наяве.
— Но как ще намерите скривалището? — попитах аз.
— Съжалявам, че не мога да задоволя вашето любопитство — каза мистър Къф, — но това е тайна, възнамерявам да я запазя за себе си. (За да не дразня вашето любопитство, както мистър Къф раздразни моето, позволете ми тук да ви кажа, че той се върна от Фризингхол с разрешение за обиск. Неговият опит в подобни случаи му бе подсказал, че Розана по всяка вероятност държи у себе си някаква бележка с описание на скривалището — в случай че й се наложи да отиде там при други обстоятелства и след по-дълго време. Слагайки ръка на тази бележка, сержантът би разполагал с всичко, което му е нужно.)
— А сега, мистър Бетъридж — продължи той, нека оставим настрана всички предположения и пристъпим към действие. Аз поръчах на Джойс да наблюдава Розана. Къде е Джойс?
Джойс беше фризингхолският полицай, когото инспектор Сигрейв остави на разположение на мистър Къф. В минутата, когато чух този въпрос, часовникът удари два. И ето че точно в определеното време пристигна и каретата, за да откара мис Рейчъл при леля й.
— Не могат да се вършат две неща едновременно — заяви мистър Къф и ме спря, когато се отправих да потърся Джойс. — Най-напред трябва да се занимаем с мис Вериндър.
Тъй като все още имаше опасност от дъжд, за мис Рейчъл бяха приготвили покритата карета. Мистър Къф даде знак на Самюел да слезе от задната капра и да дойде при него.
— Един мой приятел ще чака между дърветата, преди да стигнете портата — каза той. — Този приятел, без да спира каретата, ще скочи при вас на капрата. Вие трябва само да си държите езика и да си затворите очите: иначе ще си имате неприятности.