— Вие чухте какво казах на мис Вериндър? — попита мистър Къф, докато чакахме. — И видяхте как тя прие това? Аз съвсем ясно й казах, че нейното заминаване ще мп попречи да намеря диаманта — и въпреки това тя заминава! Вашата млада господарка си има спътник в каретата, мистър Бетъридж, и неговото име е Лунният камък.
Аз не казах нищо. Само продължавах твърдо да вярвам в мис Рейчъл.
Помощник-кочияшът се върна; зад него пристъпваше — твърде неохотно, както ми се стори — Джойс.
— Къде е Розана Спирман? — попита сержант Къф.
— Никак не мога да кажа, сър… — започна Джойс. — Много съжалявам, но по никакъв начин…
— Преди да замина за Фризингхол — прекъсна го рязко мистър Къф, — аз ви казах да не изпускате от очи Розана Спирман, без да й давате да забележи, че я следите. Нима искате сега да ми кажете, че сте позволили да ви се изплъзне?
— Боя се, сър — промърмори Джойс, започвайки да трепере, — че аз може би се престарах, страхувайки се тя да не открие, че я следя. На долния етаж в тази къща има толкова много коридори…
— От дълго време ли не сте я виждали?
— От около един час, сър.
— Можете да се върнете към работата си във Фризингхол — каза детективът Къф все тъй спокойно и някак тъжно. Струва ми се, че вашите дарования не отговарят за нашата професия, мистър Джойс. Сегашните ви задължения надхвърлят вашите способности. На добър ви час!
Полицаят си отиде. На мен ми е трудно сега да ви опиша как ми подействува известието за изчезването на Розана Спирман. Мислите ми се сменяваха с трескава бързина — сякаш мислех за петдесет различни неща едновременно. Стоях и се взирах в мистър Къф — като че бях онемял завинаги.
— Не, мистър Бетъридж — каза детективът, отгатнал сякаш най-важната ми мисъл и решил да отговори най-напред на нея. — Вашата приятелка Розана няма да ми се изплъзне из ръцете тъй лесно, както вие мислите. Докато зная къде се намира мис Вериндър, аз разполагам със средството да открия и нейната съучастничка. Аз им попречих да се срещнат миналата нощ. Много добре. Те ще се срещнат във Фризингхол, вместо да се срещнат тук. Следователно и нашето дирене трябва да бъде преместено — малко по-рано, отколкото очаквах — от този дом в дома, където отива мис Вериндър. А сега боя се, че ще трябва да помолите вашите слуги да се съберат отново.
Отидох заедно с него в помещението на прислугата. Макар и твърде унизително за мен, трябва да си призная, че при последните негови думи аз отново почувствувах пристъп на детективска треска. Забравих, че ненавиждам детектива Къф и като го хванах доверчиво подръка, казах:
— За бога, кажете ми какво ще правите сега със слугите?
Знаменитият Къф се спря и с някакъв меланхоличен възторг се обърна към пустото пространство със следните думи:
— Ако този тук приятел — произнесе той, очевидно подразбирайки мен — разбираше и от отглеждането на рози, той щеше да бъде най-съвършеният човек в целия божи свят!
След това силно ;изявяване на чувствата си той въздъхна и ме хвана подръка.
— Ето как стоят нещата — каза той, връщайки се отново на земята. — Розана е сторила едно от двете: тя или е тръгнала направо за Фризингхол (за да ме изпревари), или пък се е отправила най-напред към своето скривалище при Подвижните пясъци. Трябва преди всичко да узнаем кой измежду слугите е видял Розана последен, преди тя да напусне къщата.
От допитването стана ясно, че Нанси, съдомиячката, последна е видяла Розана.
Нанси видяла как Розана излязла с писмо в ръка и спряла месарския помощник, който току-що бил предал докараното месо в кухнята. Нанси чула как Розана помолила човека да пусне писмото й, когато се върне във Фризингхол. Той погледнал адреса и казал, че било странно писмо, адресирано за Кобс Хол, да се пуска във Фризингхол, и то в събота — то не можело да стигне до адресанта по-рано от понеделник. Розана му отговорила, че това нямало никакво значение — кога ще стигне писмото. Тя само искала да бъде сигурна, че той ще изпълни молбата й. Той обещал и си отишъл. Някой извикал Нанси и тя се върнала в кухнята. След това никой вече не видял Розана Спирман.
— Е, сега какво? — попитах аз, когато ние отново останахме сами.
— Какво… — отвърна детективът. — Трябва да отида във Фризингхол.
— Във връзка с писмото ли, сър?
— Да.
— В това писмо се намира бележката с описанието на скривалището при Подвижните пясъци. Трябва да видя адреса в пощата. Ако това е адресът, който аз имам предвид, тогава ще направя на вашата приятелка, мис Йоланд, едно посещение идущия понеделник.
Отидох да поръчам кабриолета за мистър Къф. В конюшнята ние се натъкнахме на нови сведения относно изчезналата девойка.