Господарката кимна с глава в знак на съгласие. Детективът продължи:
— През последните двадесет години мене често ме ангажираха за уреждане на деликатни семейни неприятности. Единственият резултат от моята практика в подобни случаи, имащ някакво отношение към настоящото дело, е резултат, който мога да ви обясня само с няколко думи. Съгласно получения от мен опит, някои млади девойки, знатни и богати, често пъти изпадат в тайни дългове, които те не смеят да признаят пред близките си роднини и приятели. В известни случаи причината за тия дългове е модистката или бижутерът. Понякога парите са нужни за цел, каквато в настоящия случай аз не подозирам и не желая да ви оскърбявам с нейното споменаване. Помнете тези мои думи, милейди! А сега нека видим как събитията в този дом ме принудиха да си припомня моя предишен опит.
Той поразмисли, сетне продължи — с покъртителна яснота, която ни принуди да го разберем, с жестока справедливост, която не щадеше никого:
— Първите сведения за изчезването на диаманта получих от инспектора Сигрейв. Той ме убеди, че е съвършено неспособен да се справи с този случай. Едничкото нещо в неговите думи, което ми направи впечатление, беше споменаването от негова страна, че мис Вериндър отказала да отговори на въпросите му и се отнасяла с него с непонятна грубост и презрение. Това ми се видя странно, ала аз го отдадох на някаква нетактичност от страна на инспектора, който навярно е оскърбил младата госпожица. Запазвайки това в ума си, аз лично се заех със случая. Моите изследвания завършиха, както ви е известно, с откриването на петното на вратата; от показанията на мистър Франклин стана ясно, че това петно и изчезването на диаманта са звена от една и съща верига. До този момент аз подозирах, макар и твърде неопределено, че Лунният камък е бил откраднат и то от някой измежду слугите. Много добре! Но какво се случи по-нататък? Мис Вериндър изведнъж се показа от стаята си и ме заговори. Аз забелязах три подозрителни обстоятелства, свързани с нея. Тя е все още крайно развълнувана, макар че от изчезването на диаманта е изминало повече от едно денонощие; отнася се с мен тъй грубо, както и с инспектор Сигрейв; и е страшно сърдита на мистър Франклин Блейк. Прекрасно! Ето, казвам си аз, една млада дама, която е загубила рядка скъпоценност; млада дама, която — както ми подсказват очите и ушите — е твърде избухлива и раздразнителна. При тези обстоятелства и с този неин характер, какво прави тя? Тя проявява непонятна вражда към мистър Блейк, към инспектора и към мен — с други думи, към тия именно трима души, които по разни начини се опитват да й помогнат да намери изгубената си скъпоценност. Довел следствието до този стадий, милейди, тогава — и само тогава — аз се обърнах за помощ към своята опитност. Тая именно опитност обясни поведението на мис Вериндър, което иначе изглеждаше непонятно. Тази опитност ме накара да причисля и мис Вериндър към другите млади госпожици, които някога познавах. Тази опитност ми подсказа, че вашата дъщеря има някакви дългове, за които не смее да си признае пред когото и да било, и които дългове трябва да бъдат платени. И аз не мога да не се попитам: не значи ли изчезването на диаманта именно това, че той ще послужи за изплащането на тези дългове? Ето заключението, до което моята опитност ме изведе от тия прости факти. Какво може да възрази против това вашата опитност, милейди?
— Само това, което вече ви казах — отвърна моята господарка. — Обстоятелствата са ви заблудили.
Аз от моя страна не казах нищо. „Робинзон Крузо“ — един господ знае как — бе влязъл отново в старата ми объркана глава. Ако сержант Къф се бе намерил на някой пустинен остров, без никакъв Петкан, за да му прави компания, и без никакъв кораб, за да го спаси — тогава той би си намерил тъкмо това, което, според мен, си заслужаваше!
Мистър Къф продължи:
— Независимо от това, дали моето заключение беше справедливо, или не, аз трябваше преди всичко да го проверя. Тогава ви предложих, милейди, да претърся всичките гардероби в този дом. Това беше единственият начин да открия дрехата, която бе направила петното на вратата; а също и единственият начин да проверя моето заключение. И какво стана? Вие, милейди, се съгласихте. Мистър Блейк се съгласи. Мистър Ейблуайт се съгласи. Едничка мис Вериндър спря следствието, възпротивявайки се най-демонстративно. Този резултат ми доказа, че моите подозрения са основателни. Ако и вие, и мистър Бетъридж все още не желаете да се съгласите с мен, тогава вие трябва да сте слепи за всичко, което се случи пред вас. Във ваше присъствие аз ясно казах на младата госпожица, че нейното заминаване — при настоящото положение на нещата — може да ми попречи да открия диаманта. Вие сама видяхте как тя заповяда на кочияша да потегли въпреки моето изявление. Вие сами видяхте как от благодарност за това, че мистър Блейк се опита повече от всеки друг да ми помогне да разреша загадката, тя публично го оскърби на стълбите пред майчиния си дом. Какво означава това? Ако мис Вериндър не е замесена в изчезването на диаманта, тогава… какво значи това?