Мистър Къф погледна към мен. Страшно беше да слуша човек как той едно след друго изрежда доказателства против мис Рейчъл и да съзнава, че въпреки най-голямото си желание да я защити, не може с нищо да му възрази. Аз благодарение на бога стоя по-високо от доводите на разсъдъка. Това ми помогна да застана твърдо на страната на моята господарка; нейното мнение беше и мое мнение. Това ми помогна спокойно да издържа на възгледите на мистър Къф. Възползувайте се, читатели, моля ви, от моя пример! Това ще ви избави от много неприятности. Възпитайте у себе си чувство на превъзходство над разсъдъка и вие ще видите колко непоколебими ще бъдете пред усилията на други хора да ви лишат от спокойствието на духа в името на собственото ви добро!
Виждайки, че ние с моята господарка мълчим; мистър Къф продължи. Боже господи, как ме вбесяваше обстоятелството, че той никак не се смути от нашето мълчание!
— Такива са изводите, милейди, които обвиняват само мис Вериндър. Нека разгледаме сега доказателствата, които говорят против мис Вериндър и покойната Розана Спирман, взети заедно. Да се върнем за минутка, с ваше позволение, към отказа на дъщеря ви да позволи да претърсим нейния гардероб. След този отказ аз бях вече стигнал до моето заключение, но исках да разреша още два въпроса. Как би трябвало да продължа по-нататък следствието? И второ: има ли мис Вериндър съучастница между прислужниците? Обмислил всичко това най-старателно, аз реших да проведа следствието по един съвсем необичаен начин, погледнато професионално. Защо? Защото имах работа със семеен скандал, който не трябваше да излиза извън пределите на фамилията. Колкото по-малко шум и колкото по-малко външни помощници — толкова по-добре. Общоприетите процедури: да се задържат хора по подозрение, да се разпитват в съда и тям подобни — тук бяха съвсем неприемливи, щом като вашата дъщеря (както предполагах) стоеше в центъра на произшествието. При тези условия аз почувствувах, че човек като мистър Бетъридж с неговия характер и положение в дома, който познава слугите и държи за честта на семейството, би подхождал за мой помощник повече от всички останали, които се намираха подръка. Аз бих си взел за помощник мистър Блейк, но тук ми попречи едно обстоятелство. Мистър Блейк още от самото начало забеляза накъде избива моето следствие и при неговата привързаност към мис Вериндър всяко разбирателство между нас двамата ставаше невъзможно. Аз се осмелявам да ви безпокоя, милейди, с всичките тия подробности, за да ви изтъкна, че не съм изнесъл тази тайна извън границите на семейния кръг. Аз съм единственият външен човек, който знае тази тайна; а моята кариера на следовател зависи от това — доколко аз умея да си държа езика.
Тук аз почувствувах, че всъщност моята кариера зависи от това, да не си държа езика. Да бъда изправен на стари години пред моята господарка като някакъв своего рода домашен помощник-полицай — това не беше по силите на моята съвест.
— Позволете ми да доложа, милейди — казах аз, — че никога съзнателно не съм помогнал на това отвратително следствие по какъвто и да е начин, от самото начало, и умолявам мистър Къф да опровергае думите, ако смее!
Давайки по този начин воля на чувствата си, аз изпитах голямо облекчение. Господарката ми оказа чест, като ме потупа приятелски по рамото. С основателно негодувание погледнах към детектива, желаейки да узная какво мисли той за подобно откровение. В отговор той ми хвърли кротък поглед и както изглежда, изпитваше към мен още по-големи симпатии.
Моята господарка му предложи да продължи обясненията си.
— Аз разбирам — каза тя, — че вие най-добросъвестно сте направили всичко в полза на това, което смятате за мой интерес. Готова съм да чуя какво имате да кажете по-нататък.
— Това, което имам да кажа по-нататък — отвърна мистър Къф, — се отнася до Розана Спирман. Аз познах младата жена, както вие може би си. спомняте, когато тя донесе тук домакинската книга. Дотогава аз се съмнявах дали мис Вериндър бе поверила някому своята тайна. Но когато видях Розана, моето гледище се промени. Тутакси започнах да подозирам, че тя е съучастница в изчезването на диаманта. Бедната девойка загина от ужасна смърт и аз не искам вие, милейди, да мислите сега, когато тя не е вече между живите, че съм несправедлив и жесток към нея. Ако това беше обикновен случай на кражба, аз щях да подозирам Розана не повече от всички останали слуги в този дом. Ние знаем от опит, че повечето жени, пребивавали в изправителен дом, когато постъпят някъде на служба и когато към тях се отнасят любезно и справедливо — проявяват искрено разкаяние и се оказват достойни за вниманието, с което ги обсипват. Ала това не е обикновен случай на кражба. Това, според мен, е една хитро замислена измама с участието на самата собственица на диаманта. Имайки предвид всичко това, за мен беше съвсем естествено да си спомня преди всичко за Розана и да помисля следното: би ли се задоволила мис Вериндър (моля за извинение, милейди) с положението, което ни кара да мислим, че Лунният камък просто се е загубил някъде? Или би отишла по-далеч и би се постарала да ни убеди, че Лунният камък е бил откраднат? В последния случай — Розана Спирман — с нейното вече установено име на крадла — е единственото намиращо се подръка лице, способно да подведе вас, милейди, а също и мен по лъжливи следи.