Беше ли възможно (питах се аз) този човек да изложи по-отвратително обвинение срещу мис Рейчъл и Розана. И по по-отвратителен начин? Оказа се, че това бе възможно, както вие ей сега ще видите!
— Аз имах и друга причина да подозирам покойната — продължи детективът, — причина, която ми се струва още по-убедителна. Кой би могъл най-добре да помогне на мис Вериндър да получи тайно пари за диаманта? Розана Спирман! Нито една млада дама с положението на мис Вериндър не би могла да се справи с такава рискована молба. Тя трябва да си има някоя помощница посредница, а кой би могъл да бъде по-подходящ за това, питам ви аз, от Розана Спирман? Вашата покойна прислужница, милейди, отлично познаваше своя занаят, когато се подвизаваше като крадла. Аз знам съвсем сигурно, че тя е имала известни връзки с един от малцината лондонски лихвари, който би се съгласил да отпусне голяма сума за такава скъпоценност като Лунния камък, без да задава неудобни въпроси, нито да настоява на неудобни условия. Не забравяйте всичко това, милейди! А сега, позволете ми да обясня как моите подозрения бяха потвърдени от постъпките на Розана и какви ясни заключения могат да се изведат от тях.
След това той разгледа всички постъпки на Розана. Вие вече сте запознати с въпросните постъпки не по-зле от мен и ще разберете как тия неопровержими доводи хвърлиха сянка върху паметта на бедната девойка, доказвайки нейното участие в изчезването на диаманта. Дори и моята господарка се изплаши от неговите думи. Тя нищо не отговори, когато той свърши. На детектива, изглежда, беше все едно дали ще му отговорят или не. Той продължи — дявол да го вземе! — с предишната си непоколебимост.
— След като ви изложих всичко, така както аз го разбирам — каза той, — на мен ми остана само да добавя, милейди, какво възнамерявам да предприема по-нататък. Аз виждам два начина да доведа следствието до успешен край. Един от тях смятам за по-надежден. Другия, трябва да си призная, считам само като смел опит и нищо повече. Вие, милейди, ще решите това. Да избера ли по-надеждния начин?
Моята господарка му даде знак да постъпи, както той намери за добре и сам да си направи избора.
— Благодаря ви — отговори детективът. — Ще започнем със сигурното, щом като ваше сиятелство ми предоставя аз да избирам. Независимо от това, дали мис Вериндър ще остане във Фризингхол, или ще се върне тук, аз възнамерявам — в единия и в другия случай — внимателно да наблюдавам всяка нейна стъпка — да следя хората, с които ще се срещне; разходките, които ще прави на кон или леша; писмата, които ще получава и изпраща.
— След това? — попита моята господарка.
— След това — отговори детективът — ще помоля ваша светлост да назначи на мястото на Розана Спирман като прислужник една жена, привикнала на тайни наблюдения от този род: жена, за чиято дискретност аз мога да гарантирам.
— И след това? — повтори моята господарка.
— След това — продължи детективът — аз възнамерявам да поръчам на един от моите колеги в Лондон да влезе във връзка с онзи лихвар, който, както вече споменах, е познат на Розана Спирман и чието име и адрес — вие, милейди, можете да разчитате на мене — са били съобщени от Розана на мис Вериндър. Не отричам, че мерките, които предлагам, ще струват пари и ще отнемат доста време. Но резултатът е сигурен. Ние ще начертаем обръч около Лунния камък и ще свиваме този обръч все повече и повече дотогава, докато не намерим Лунния камък в ръцете на мис Вериндър — ако тя само реши да го задържи. Ако ли пък нейните дългове не могат да бъдат отложени и тя реши да продаде диаманта, ние ще имаме човек, готов да залови Лунния камък още с пристигането му в Лондон.