— Аз имам няколко достойни за похвала стремежи, Бетъридж; но какво бих могъл да направя с тях сега? Притежавам множество потенциални, неизползувани добри качества; ако Рейчъл само ми беше помогнала да ги проявя!
Той описа своите занемарени добродетели тъй красноречиво и тъй трогателно започна да ги оплаква, че аз се почувствувах съвсем безпомощен да го утеша; но ето че изведнъж ми хрумна мисълта: не е ли това удобен случай за едно полезно приложение на частичка от „Робинзон Крузо“? Аз се затътрах към стаята си и се дотътрах обратно с тая безсмъртна книга в ръка. Обаче в библиотеката нямаше никой! Картата на съвременна Италия се пулеше насреща ми и аз се опулих срещу картата на съвременна Италия.
Потърсих го в приемния салон. На пода лежеше носната кърпа на мистър Франклин — доказателство, че той беше влязъл тук. Но самата празна стая зееше като доказателство, че той отново беше излязъл някъде.
Отидох в трапезарията, където намерих Самюел да души въздуха с бисквити и чаша шери в ръце. Минутка преди това мистър Франклин звънял яростно за нещо да си пийне и закуси. Когато Самюел се изпотрепал от бързане да му поднесе подкрепителната закуска, мистър Франклин бил изчезнал още преди звънецът в хола да заглъхне.
Тогава отново отидох в малкия салон, където най-сетне го намерих. Мистър Франклин стоеше до прозореца и рисуваше някакви йероглифи върху покритото с влага стъкло.
— Поръчаното от вас шери ви чака, сър — казах му аз.
Все едно че бях се обърнал към една от четирите стени на стаята; той беше потънал в бездънните глъбини на мислите си и нищо не можеше да го върне оттам.
— Как си обяснявате поведението на Рейчъл, Бетъридж?
Това беше единственият му отговор. Тъй като не знаех какво да му кажа, аз му подадох разтворения „Робинзон Крузо“, където повече от сигурно ние бяхме могли да намерим някакво обяснение, ако само бяхме потърсили това обяснение с нужното търпение. Мистър Франклин затвори „Робинзон Крузо“ и тутакси почна да бръщолеви нещо по германо-английски маниер.
— Защо да не разглеждаме този въпрос, Бетъридж? — рече той, сякаш аз лично се бях противопоставил на такова едно разглеждане. — Защо, по дяволите, губите търпение, Бетъридж, когато едничкото нужно нещо, за да се достигне истината, е търпението? Не ме прекъсвайте! Поведението на Рейчъл е напълно обяснимо; трябва само да бъдем справедливи към нея, като започнем най-напред с обективното схващане, след това преминем към субективното схващане и завършим с обективно-субективното схващане на нещата. Какво ни е известно? Известно ни е, че с изчезването на Лунния камък миналия четвъртък сутринта Рейчъл изпадна в състояние на нервна възбуда, от което още не се е съвзела. Би ли могъл да отречеш обективното схващане до тази точка! Много добре… тогава не ме прекъсвай! Е, щом Рейчъл се намира в състояние на нервна възбуда, тогава как бихме могли да очакваме тя да се държи с тия, които я заобикалят, така, както обикновено би се държала! Разсъждавайки по този начин отвътре навън — докъде стигаме! Стигаме до субективното схващане. Не можете да отречете субективното схващане, нали? Много добре… тогава какво следва? Боже господи! Боже господи! Ама, разбира се, че следва обективно-субективното обяснение! Рейчъл, направо казано, не е вече Рейчъл, а някой друг. А трябва ли аз да се тревожа, че някой друг се отнася жестоко към мен? Вие сте достатъчно неблагоразумен, Бетъридж; но едва ли бихте могли да очаквате това от мен, Тогава какво следва от всичко това? Следва, че — въпреки вашите проклети английски предразсъдъци и тесногръдие — аз трябва да бъда напълно щастлив и спокоен. Къде е виното?
По това време умът ми беше в такова състояние, че аз не бях сигурен дали това беше моят ум, или пък умът на мистър Франклин. В това си жалко душевно състояние аз се реших да направя, както предполагам, три обективни неща. Поднесох виното на мистър Фланклин, отидох си в стаята и се утеших с най-успокоителната лула тютюн, която някога съм пушил.
Не мислете обаче, че се отървах от мистър Франклин тъй лесно. Преминавайки отново от салона в хола, той се намърда в съседния кабинет, подуши лулата ми и тутакси си припомни, че се е показал достатъчно наивен, та да остави пушенето за хатъра на мис Рейчъл. В един само миг той се изпрани пред мен с кутия пури в ръка, захвана по своя приятен, духовит и скептичен френски маниер да се изказва по единствения вечен въпрос.