Вместо да се обиди, мистър Къф ми сграбчи ръката и така силно я раздруса, че пръстите ме заболяха.
— Кълна се в небето — тържествено възкликна този странен детектив, — че още утре бих станал домашен прислужник, мистър Бетъридж, ако бих имал възможността да работя заедно с вас! Да се каже, че сте простодушен като дете, сър, би означавало да се направи на децата комплимент, който деветдесет на сто от тях не заслужават. Не, не! Ние няма да спорим повече! Вие ще научите истината от мен при много по-леки условия. Аз няма да продумам повече нито за милейди, нито за мис Вериндър; аз просто ще стана пророк за първи път в живота си, и то само заради вас. Аз вече ви предупредих, че вие още не сте свършили с Лунния камък. Много добре. А сега, преди да се разделим, ще ви предскажа три събития, които ще се случат в бъдеще и които според мене сами ще привлекат вашето внимание — независимо от това, дали вие искате, или не.
— Ами че продължавайте, кажете ги — рекох аз, без да се смутя ни най-малко и все така весело.
— Най-напред — започна мистър Къф — вие ще чуете нещо от йоландови идущия понеделник, когато раздавачът занесе писмото на Розана в Кобс Хол.
Ако беше ме полял с кофа студена вода, той едва ли би могъл да ми причини по-неприятно чувство. Уверенията на мис Рейчъл в своята собствена невинност бяха направили поведението на Розана — ушиването на нова нощница, укриването на изцапаната нощница и всичко останало — съвсем необяснимо. И всичко това никак не ми идваше наум, докато мистър Къф не ми го припомни само в един миг!
— Второ — продължи детективът, — вие отново ще чуете за тримата индуси. Ще чуете за тях тук някъде, в околността, ако мис Рейчъл остане да живее във Фризингхол. Ще чуете за тях от Лондон, ако мис Рейчъл отиде в Лондон.
След като бях загубил всякакъв интерес към тримата фокусници и се бях уверил в невинността на младата си господарка, аз доста охотно приех второто предсказание.
— От трите бъдещи събития вие вече отчетохте две — рекох аз. — А какво е третото?
— Третото и последно събитие е това, че вие ранo или късно ще чуете нещо за лондонския лихвар, за когото вече имах смелостта да спомена на два пъти. Дайте ми вашия бележник и аз ще ви запиша неговото име и адрес; за да няма никаква грешка по този повод, когато това се случи.
И той написа на един чист лист: „Мистър Септимъс Люкър, площад Мидлсекс, Ламбет, Лондон“.
— Това — рече той, показвайки адреса — са последните думи за Лунния камък, с които ще ви безпокоя в този момент. Бъдещето ще покаже дали съм прав, или не. А сега, сър, аз отнасям със себе си една искрена привързаност към вас, която, струва ми се, прави чест и на двама ни. Ако не се видим пак до моето излизане в оставка, надявам се, че ще ви посрещна като мой гост в малката ми къща близо до Лондон, където възнамерявам да се установя. Обещавам ви, мистър Бетъридж, че в моята градина ще има затревени алеи. А що се отнася до мъхестата роза…
— По дяволите с вашата мъхеста роза! Тя няма да вирее, ако не я присадите на кучешката!
И двамата се обърнахме едновременно. Пред нас стоеше неизбежният мистър Бегби, изгарящ от желание да поспори. Омръзнало му беше да чака при портата. Мистър Къф стисна ръката ми и изхвръкна навън, още по-разгорещен.
— Попитайте го какво ще каже за мъхестата роза, когато се върне, и ще видите, че съм направил всичките му аргументи на пух и прах! — извика знаменитият Къф, поздравявайки ме през прозореца.
Аз отговорих, опитвайки се да ги помиря, както вече се бях опитвал да го сторя неведнъж.
— Що се отнася до мъхестата роза — рекох аз, — може да се каже много нещо както за едната, така и за другата страна на въпроса!
Но това, както казват ирландците, беше все едно да подсвирна на камък. Двамата приятели тръгнаха надолу, продължавайки да спорят разгорещено по отглеждането на розите, без никой от тях да отстъпи нито на йота от своето. Когато за последен път ги зърнах, мистър Бегби клатеше упорито глава, а знаменитият детектив го държеше подръка като арестант. Както и да е, трябва да си призная, че мистър Къф ми харесваше, харесваше ми, макар и да го мразех през цялото време.
Двадесет и трета глава
Аз бях приготвил кабриолета, в случай че мистър Франклин настоеше да си замине с вечерния влак. Появяването на багажа по стълбите, а след това и на самия мистър Франклин ми доказа достатъчно ясно, че за пръв Път в живота си той твърдо държеше на взетото решение.