— Кажете ни къде отивате, сър? — попитах аз, като продължавах да се държа за кабриолета, опитвайки се да узная какви бяха бъдещите му планове.
Мистър Франклин изведнъж нахлупи шапката си до самите си вежди.
— Къде отивам ли? — повтори той моите думи. — Аз отивам по дяволите!
При тия думи кончето потегли изведнъж, сякаш и то бе почувствувало някакво отвращение.
— Нека господ бъде с вас, сър, където и да отидете! — това беше всичко, което успях да кажа, преди той да се скрие от погледа ми.
Приятен и мил млад джентълмен! Въпреки всичките му недостатъци и своеобразности мил и приятен млад човек!
Така напусна той дома на моята господарка, оставяйки след себе си тъжна пустота.
Когато най-сетне тази дълга съботна лятна вечер се приближи към своя край, къщата окончателно изпадна в досадно униние.
Аз подкрепих духа си, придържайки се неотклонно към лулата си и към „Робинзон Крузо“. Жените (с изключение на Пенелопа) прекарваха времето си в разговори върху самоубийството на Розана. Те упорито държаха на мнението, че бедната девойка бе откраднала Лунния камък и бе сложила край на живота си от страх да не бъде открита. Дъщеря ми,-разбира се, не пред всички, настойчиво продължаваше да поддържа това, което бе повтаряла досега. Обаче нейните предположения за причините за самоубийството на Розана не ни доведоха до никакво обяснение за изчезването на диаманта, така както не. ни помогна и увереността на младата господарка в нейната невинност. Тайното отиване на Розана до Фризингхол, както и всичките постъпки, свързани с нощницата — оставаха съвсем необясними. Безполезно беше да се изтъква всичко това пред Пенелопа; всяко мое възражение й правеше такова впечатление, каквото проливният дъжд може да направи на един непромокаем тренчкот. Работата е там, че дъщеря ми е наследила моето собствено пренебрежение към доводите на чистия разум и в това отношение бе изпреварила твърде много родния си баща.
На другия ден (в неделя) каретата, която бе останала при мистър Ейблуайт, се завърна празна. Кочияшът ми донесе бележка от моята господарка, както и писмени разпореждания до нейната камериерка и Пенелопа.
В бележката моята господарка ме уведомяваше, че бе решила да отведе мис Рейчъл в лондонската си резиденция в понеделник. В разпорежданията до двете камериерки се уточняваше какви дрехи трябва да вземат и кога да срещнат своите господарки в Лондон. Повечето от останалите слуги трябваше да ги последват. Като разбрала, че мис Рейчъл не желае след всичко, което се случи, да се върне в този дом, моята господарка решила да заминат за Лондон направо от Фризингхол. Аз трябваше да остана тук до второ разпореждане, да се грижа за къщата и имота.
Всичко това ми напомни за думите на мистър Франклин относно разпръснатото и разединено семейство; и мислите ми, естествено, се насочиха към самия мистър Франклин. Колкото повече мислех за него, толкова повече се тревожех за неговите бъдещи постъпки. Свърши се с това, че аз написах и изпратих още с неделната поща писмо до камердинера на неговия баща — мистър Джефко (когото познавах от по-рано), в което го замолих да ми съобщи какво ще предприеме мистър Франклин след завръщането си в Лондон.
В неделя вечерта беше още по-скучно, отколкото в събота — ако това изобщо е възможно. Ние завършихме почивния си ден, така както стотици хиляди хора в тази страна го завършват редовно веднъж през седмицата: с други думи, очаквайки с нетърпение времето за спане, ние заспахме дълго преди това на столовете си.
Как мина понеделникът за другите слуги, не зная. Но мене той добре ме поразтърси. На този ден се сбъдна първото предсказание на мистър Къф, че ще чуя нещо от Йоландови.
Бях изпратил Пенелопа и камериерката на моята господарка до гората заедно с багажа за Лондон и се разхождах из парка, когато изведнъж чух, че някой ме вика. Обръщайки се, аз се намерих лице с лице срещу дъщерята на рибаря, купичката Люси. Като. изключим накуцването й и нейната мършавост (последното, според мен — страшен недостатък за една жена), тази девойка имаше не малко привлекателни качества в очите на един мъж. Мургаво умно лице, приятен чист глас, прекрасни кестеняви коси — бяха само част от нейната привлекателност. Патерицата говореше за нейното нещастие. Избухливият й характер допълваше списъка на нейните недостатъци.
— Е, мила моя — рекох аз, — какво искате от мене?
— Къде е мъжът, който се нарича Франклин Блейк? — попита девойката, като се облегна на патерицата си и втренчи свирепия си поглед в мен.