Вестта за заминаването на мистър Франклин в събота сутринта, както и вестта за пристигането на моята господарка в Лондон заедно с мис Рейчъл в понеделник аз получих, както ви е известно, във вторник. Срядата дойде, без да ми донесе нищо ново.
В четвъртък пристигна втора дажба новини от Пенелопа.
Моята дъщеря ми съобщаваше, че за младата й господарка извикали някакъв си прочут лондонски лекар, комуто платили цяла гвинея за това, дето установил, че тя имала нужда от развлечения. Изложби на цветя, опери, балове — безброй забавления очаквали мис Рейчъл, която — за голямо учудване на нейната майка — с жар се впуснала в този весел живот. Посетил ги и мистър Годфри; по всичко личело, че той продължавал да любезничи със своята братовчедка независимо от приема, който му бил оказан, когато си, опита щастието през рождения ден. За голямо съжаление на Пенелопа сега той бил приет твърде любезно и тутакси вписал името на мис Рейчъл между членовете на комитета на някакво Дамско благотворително дружество. Моята господарка, според думите на Пенелопа, била доста разстроена и имала два продължителни разговора със своя адвокат. По-нататък следваха някакви разсъждения; отнасящи се до една бедна роднина — някоя си мис Клак — същата, за която аз вече споменах в описанието на тържествената вечеря в рождения ден; тя седеше до мистър Годфри и се бе оказала голяма познавачка на шампанските вина. Пенелопа изказваше учудването си, че мис Клак все още не беше им направила посещение. Навярно нямало да мине дълго време и тя щяла да се присламчи към моята господарка, както обикновено… и тъй нататък, и тъй нататък все в този дух, както е присъщо на жените — да се одумват една друга и словесно, и писмено. За това не би трябвало да се споменава, ако не беше едно обстоятелство. Както чувам, след като се разделите с мен, вие, драги читатели, ще бъдете предадени на мис Клак. В такъв случай направете ми това добро да не повярвате нито една нейна дума, ако тя започне да говори за този ваш покорен слуга.
В петък не се случи нищо; само на едно от кучетата се появи цирей зад ухото. Аз му дадох да пие отвара от смрадлика и го оставих на вегетарианска диета до второ разпореждане. Извинявайте, че споменавам за това. Някак неусетно се изтървах. Моля, пропуснете го! Аз бързо се приближавам до края на моите прегрешения срещу вашия съвременен и изискан вкус. Освен това кучето беше прекрасно животно и заслужаваше добри грижи; наистина ги заслужаваше!
Събота — последният ден на седмицата, а също така последен ден и за моето повествование.
Сутрешната поща ми донесе една изненада под формата на един лондонски вестник, изпратен на мое име. Почеркът, с който беше написан адресът, ме озадачи. Аз го сравних със записаните в моя бележник име и адрес на лондонския лихвар — и тутакси познах почерка на мистър Къф.
Преглеждайки вестника с голямо любопитство, аз забелязах, че една от рубриките — „Из залите на съда“, беше заградена с мастило. Предоставям я на вашите услуги. Прочетете я, както я прочетох и аз, и вие справедливо ще оцените вежливото внимание на детектива, изпращайки ми тези последни новини.
„ЛАМБЕТ. Малко преди закриване на заседанието мистър Септимъс Люкър, известен търговец на старинни скъпоценни камъни, резби, гравюри и прочие, и прочие, се обърна към съдията за съвет. Тъжителят обясни, че през целия ден бил периодически обезпокояван от трима странствуващи индуси, които се шляели из улицата пред неговия дом. Забелязаните лица били трима. Прогонени от полицията, те отново се върнали и на няколко пъти се опитали да проникнат в къщата под предлог, че просят милостиня. Когато ги прогонили от главния вход, те се появили на задната врата. Освен че тия скитници му досаждали, мистър Люкър се опасява, че те може би замислят някоя кражба. В неговата колекция се намират множество скъпоценни вещи — и антични, и азиатски — с огромни стойности. Само предишния ден той бил принуден да уволни един голям майстор-резбар (индус, доколкото разбрахме), защото го подозирал в опит за кражба; и не бил много уверен, че този работник и уличните фокусници, от които се оплаквал, не действуват задружно. Те може би имали за цел да съберат голяма тълпа на улицата и в последвалата суматоха да се промъкнат в къщата. В отговор на въпроса, поставен му от съдията, мистър Люкър призна, че не може да представи доказателства за замислен обир. Той можел да се оплаче само от това, че индусите му досаждали и му пречили на работата. Съдията забеляза, че ако това се случи още веднъж, тъжителят може да даде индусите под съд, където с тях ще се постъпи според закона. Що се отнася до скъпоценностите, намиращи се у мистър Люкър, то той бил длъжен сам да вземе нужните мерки за тяхното опазване. Добре би било може би, ако той се свърже с полицията и вземе такива предохранителни. мерки, каквито може да му препоръча тяхната опитност. Тъжителят поблагодари на съдията и напусна залата.“