Казват, че един от древните мъдреци посъветвал своите близки (забравил съм по какъв случай) да „гледат края“. Гледайки сега края на тия записки и спомняйки си как преди няколко дена се тревожех дали ще се справя със своята задача, аз намирам, че моето пълно описание на фактите е стигнало до едно твърде приемливо заключение. Разглеждайки въпроса за Лунния камък, ние преминавахме от едно чудо към друго и ето че свършваме с най-голямото чудо — изпълнението на трите предсказания на мистър Къф в по-малко от една седмица от деня, в който бяха направени.
След като бях чул новини в понеделник от йоландови, аз сега чух и за индусите, и за лихваря, и както си спомняте — самата мис Рейчъл беше по това време в Лондон. Виждате, че аз ви представям всичко това в най-лошата светлина, даже и когато това говори против моите собствени възгледи. Ако вие ме изоставите и минете на страната на детектива, ръководейки се от изложените дотук улики; ако единственото разумно обяснение, което можете да видите, се заключава в това, че мис Рейчъл и мистър Люкър са успели да се споразумеят и че Лунният камък е заложен при лихваря — в такъв случай, признавам си, аз не мога да ви обвинявам. В тъмнина ви доведох до това място. В тъмнина съм принуден да ви оставя с най-добрите си почитания.
„Но защо принуден? — може да попита някой. — Защо не продължавам да водя хората, които са вървели с мен дотук, докато ги изведа до хълма на познанията, където се намирам аз сега?“
В отговор на това мога само да заявя, че действувам по чужди заповеди, и че тия заповеди са ми дадени (доколкото разбирам) в интереса на истината. Забранено ми е да излагам в този мой разказ повече, отколкото знаех по онова време. Или, с други думи, аз трябва строго да се придържам в границите на собствения си опит и не трябва да ви съобщавам това, което други хора са ми казвали — по много простата причина, че вие ще получите нужните сведения направо от тези други хора. Планът във връзка с този Лунен камък е — да не се представят репортажи, а да се представят свидетели.
Представям си как някой член от това семейство ще прочете тези страници след петдесет години! Господи! Колко поласкан би се почувствувал той, когато го помолят да не взима нищо на доверие, а да изпълнява по това дело ролята на съдия.
Тук следователно ние се разделяме — поне засега, след като извървяхме дълъг път заедно — с най-приятелски чувства, надявам се, и от двете страни. Дяволският танц на индийския диамант се завъртя към Лондон; в Лондон ще трябва да отидете и вие, оставяйки ме сам на село. Моля ви да извините грешките на моето описание — това, дето говорех много за себе си и дето се държах, страхувам се, прекомерно фамилиарно с вас. Не съм мислил нищо лошо. И с най-голямо уважение пия за вашето здраве и благоденствие чаша бира от избата на моята господарка. Дано в страниците на този мой разказ вие намерите това, което Робинзон Крузо е намерил, живеейки сам на пустинния остров — именно: „Нещо, с което не можете да се утешите и което при отчитане на Доброто и Злото не можете да поставите в графата на Печалбите след крайното уравняване на Сметката“. Прощавайте.
ВТОРА ЧАСТ
ОТКРИВАНЕ НА ИСТИНАТА (1848 — 1849)
Събития, разказани от различни лица
ПЪРВИ РАЗКАЗ
написан от мис Клак, племенница на покойния сър Джон Вериндър
Първа глава
На скъпите ми родители (и двамата вече на небето) аз дължа навика си към ред и прецизност, придобит от тях още през ранното ми детство. В щастливите, отдавна минали дни те ме приучиха да бъда с вчесана коса по всяко време на деня и на нощта; старателно да сдиплям всяка моя дреха, с една и съща последователност, върху един и същ стол и на едно и също място — близо до долния край на леглото, преди да си легна да спя. Записването на събитията през деня в моя малък дневник неизменно предшествуваше сдиплянето на дрехите. Вечерният духовен химн (повторен в леглото) неизменно следваше сдиплянето на дрехите. А сладкият детски сън неизменно следваше подир вечерния химн.