Но моля за хиляди извинения! Ето че аз незабелязано преминах към стила на неделното училище. А това е съвсем неуместно за описание като моето. Позволете, ми да се върна отново към светското; позволете ми да кажа, че дребнавостите в дадения случай, както и в много други случаи, изведоха до страшни последици. След като споменем предварително, че вежливият джентълмен е бил мистър Люкър от Ламбет, нека сега проследим мистър Годфри до неговия дом в Килбърн.
Той е намерил в хола на жилището си едно бедно облечено, но нежно и интересно наглед момче. Момчето подало на мистър Годфри писмо, казвайки само това, че го е получило от някаква възрастна дама, която не познавало и която не го помолила да чака за отговор. Подобни случаи не били редки в огромната практика на мистър Годфри като член на разни благотворителни дружества. Той освободил момчето и отворил писмото.
Почеркът на писмото му бил съвсем непознат. То съдържало покана да се яви след един час в някаква къща на улица Нортъмберланд, където той никога не бил ходил. Поканата изхождала от някаква възрастна дама, която била готова да направи щедри дарения за благотворителни цели, ако получи от достойния деятел удовлетворителни отговори на известни свои въпроси във връзка с работата на Майчинския опекунски комитет за преправяне на стари дрехи. Дамата съобщавала името си, добавяйки, че кратковременното й пребиваване в Лондон не й позволявало предварително да потърси среща със знаменития филантроп, към когото се обръщала.
Някои обикновени хора биха си помислили два пъти, преди да оставят настрана Личните си работи заради удобството на неизвестни за тях лица. Но истинският християнин никога не се колебае, когато става дума за извършване на някое добро дело. Мистър Годфри тутакси напуснал отново къщата си и се отправил към дома на улица Нортъмберланд. Някакъв доста почтен наглед, макар и малко позатлъстял човек му отворил вратата и като чул името на мистър Годфри, тутакси го завел на първия етаж в една празна стая откъм двора. Влизайки в стаята, мистър Годфри забелязал две необикновени неща. Първо, слаб дъх на мускус и камфор; и второ, някакъв старинен азиатски ръкопис, богато илюстриран с индийски рисунки и орнаменти, който лежал разтворен върху масата — готов за разглеждане.
Мистър Годфри започнал да разглежда книгата, застанал с гръб към затворената двойна врата, която водела към предната стая, когато изведнъж, без никакъв шум, някой го стиснал отзад за гърлото. Той едва успял да забележи, че ръката около шията му била гола и мургава; и тъкмо в този миг очите му били здраво завързани, устата му запушена, а самият той бил повален безпомощен на пода (както му се сторило) от двама мъже. Трети мъж претърсил джобовете му и (ако на мен като жена ми бъде позволено да употребя такива изрази) го обискирал най-безцеремонно от главата до краката.
Тук аз с удоволствие бих казала няколко поздравителни думи за божественото упование, което единствено бе опазило мистър Годфри в едно тъй страшно критическо положение. Може би обаче състоянието и външният вид на моя многоуважаван приятел в разгара на това свирепо посегателство (описано по-горе) едва ли представлява подходяща тема за разглеждане от една жена. Затова позволете ми да пропусна следващите няколко мига и се върна към мистър Годфри по времето, когато отвратителният обиск бил приключен. Цялото това насилие било извършено сред гробна тишина. Когато всичко било свършено, невидимите злодеи си разменили няколко думи на език, който мистър Годфри не разбирал, но с такъв тон, който ясно изразявал (за неговия просветен слух) разочарование и ярост. После те изведнъж го вдигнали от пода, сложили го на някакъв стол и му вързали ръцете и краката. След минута той почувствувал струя свеж въздух, нахлуващ откъм отворената врата, ослушал се и се убедил, че отново е останал сам в стаята.
Минало известно време и мистър Годфри чул шум, наподобяващ шумоленето на женска рокля. Шумоленето се приближавало нагоре по стълбата и изведнъж утихнало. Писък на жена прорязал тази атмосфера на престъпление. Мъжки глас отдолу извикал: „Какво има!“ Нагоре по стълбата се чули стъпки. Мистър Годфри усетил как нечии християнски ръце го развързали и му отпушили устата. Той с учудване видял пред себе си една почтена наглед двойка — мъж и жена, и тихо попитал:
— Какво значи всичко това?
Почтените наглед мъж и жена се огледали и отговорили: