Иван Попов
Лутащи се мравки
Ние стояхме на плоскост
с променлив ъгъл на отражение…
ЧАСТ ПЪРВА
ДЕКЕМВРИ
Камионът премина през портала, остави две кални дири по асфалта и спря.
— Хайде, хунтари, изстина ви яденето! — подвикна ефрейторът, който затваряше портала.
Войниците от каросерията веднага започнаха да го псуват. Някой го замери с половинка хляб.
— Кой хвърли хляба? — извика някой отвън с дрезгав глас. Всички млъкнаха.
От будката на дежурния излезе майор Собел — командир на така наречената хунта, всъщност обслужващ батальон към специалните войски.
— Та кой хвърли хляба? Не казвате значи… Я всички да слизат!
— Аз го хвърлих — обади се от лявата пейка един брадясал войник с разпран ръкав на шинела.
— Ти ли бе, Хост? Я слизай долу!
Майорът взе хляба и го хвърли между дърветата отстрани на алеята, колкото можа по-навътре в калта.
— Да се донесе тука! Бегом марш!
Хост се затътри по алеята.
— Остави! Напряко, през калта, бегом марш!
Майорът го проследи още две-три секунди с поглед и попита войниците от камиона:
— Тука ли е редникът Том Виноград?
— Тъй вярно! — отзад се надигна един висок слаб войник с избелял шинел.
— Добре… Сега е три часа, всички да отиват да обядват, а след това веднага Виноград да се яви при мен в канцеларията! Ясно ли е?
— Господин майор, обядът преди един час излезе — обади се ефрейторът от портала.
— Как така излезе? — повиши глас майорът.
— Ами ей така, взе го с джипка един сержант от вашите, щял да им го носи направо на полето, сержант Райфа беше май, тук при мен е записано…
— Хм… Обядвали ли сте или не?
— Съвсем не — обадиха се от камиона.
— Значи сте се разминали някъде. Ама и този Райфа, една работа не може да свърши като хората… Добре, тогава Виноград да слезе, а вие се прибирате и чакате да ви донесат обяда! Хайде, слизай по-бързо… Тръгвайте!
Камионът потегли и чак тогава майор Собел забеляза, че до него стои Хост с хляба в ръка. Измъкна му парчето от ръката и го хвърли в другата посока, право в някаква локва.
— Бегом марш! — изрева той и се обърна към Виноград: — Значи така… Сутринта в щаба са получили някаква телеграма, така и не можаха да ми обяснят точно каква, но теб те командироват в столицата за два дена. Ти нали си родом оттам?
— Тъй вярно.
— Е, добре… И никакви безобразия с властите, ясно ли е? Военната ти книжка и командировъчното ти са при майор Фикс, комисарят на Легиона. Той заповяда да се явиш при него, кабинетът му е на третия етаж в щаба. Ясно ли е?
— Тъй вярно!
По алеята отстрани се зададе конвой, водещ двама арестанти. Те бяха младежи на по осемнайсетина години, с еднакво подстригани коси и еднакви дънки и зелени якета. Единият имаше доста широк пресен белег на лявата буза. Лейтенантът, който водеше конвоя, махна с ръка на майор Собел.
— Още двама са хванали. От един месец все се навират по телените мрежи… Хайде, бегом към щаба!
За да стигне до сивата сграда на щаба, Виноград трябваше да мине по централната алея, покрай огромното пано с образа на господин Президента, но от безкрайните есенни дъждове точно пред паното се беше образувала огромна локва, заемаща цялата алея по ширина и дълбока към две педи. Така че най-сухият път минаваше по бордюра на алеята и Виноград трябваше да изчака да преминат двама лейтенанти от отсрещната страна, защото нямаше как да се разминат на бордюра.
На вратата на щаба той се сблъска с Бен Рафаел. Бен беше съученик на Виноград от гимназията и служеше като младши компютърен специалист в щаба на специалните войски. В този момент той се опитваше да пъхне ръцете си едновременно във всичките четири джоба на парадния шинел.
— А, Том! Хайде по-бързо, още ли не си тръгнал? Аз също излизам в командировка, така че ако искаш да пътуваме заедно, ще те чакам на бариерата след половин час.
— Чакай малко, аз още не знам почти нищо, сега ме вика комисарят на Легиона, не знам колко време ще ме мотае…
— Няма да е много, аз после ще ти разкажа за тази каша с телеграмата. Значи след половин час, на изхода! — и Бен изскочи навън.
На третия етаж Том лесно намери вратата с надпис: „Легион на защитниците на нацията. Комисар“ и почука на нея. Отвътре се чу: „Влез!“
Комисарят беше плешив, с руси увиснали мустаци, седеше зад широкото си бюро и се ровеше в разни папки с документи. В единия ъгъл на кабинета дребен мургав войник нареждаше в хладилника ней-различни бутилки.
— Господин майор, редник Виноград се явява по ваша заповед.