Том седна обратно пред екрана с омекнали колене, целият плувнал в пот. Докато си събираше дискетите, ръцете му трепереха. Едвам изчака да прехвърли последната дискета, напъха всичко по джобовете и изключи компютъра. Погледна към леглото, там Бен с едната си ръка изхлузваше пуловера на Марта, а другата шареше по гърдите й. Изчака, докато се увери, че коридорът е чист, каза на двамата на леглото: „Приятни довършителни работи“, и излезе.
В хола музиката гърмеше със страшна сила. Том вдигна шишето с водката, бяха останали около стотина грама. От мен крадец не става, мислеше си той. „Нямам в излишък нито морал, нито съвест, но просто не издържам на напрежението…“ Ръцете му трепереха така, че не можеше да си налее водка в чашата. Тогава вдигна бутилката и изпи остатъка до дъно.
Около него танцуваха, разказваха вицове, спореха, но той не възприемаше почти нищо. По едно време срещу него седна Тина, опита се да завърже разговор, но от силната музика и изпитата водка Том не можеше да разбере нищо и само се усмихваше и кимаше с глава. Тина помисли, че съвсем е вързал кънките, и го остави на мира. А той просто чакаше Бен и Марта, за да се измъкне заедно с тях оттук.
Изведнъж разговорите стихнаха, някой изключи музиката. Том вдигна глава от масата. Всички гледаха към вратата на хола, където стояха двама униформени: младши полицай с хищен поглед и капитан с емблема на инспектор от Легиона на левия си ръкав.
Ивар се надигна от креслото, където седеше, и тръгна към униформените.
— Вие ли сте собственик на квартирата? — попита вместо поздрав инспекторът.
Ивар кимна.
— Съгласно член двеста и седем от закона за обществения ред събирането след полунощ на повече от тринайсет души в частни домове е забранено. Това известно ли ви е?
Ивар кимна още веднъж.
— Сега е един и половина — инспекторът посочи часовника си. — Тук безобразия не стават за пръв път: няма седмица, в която да не сме получили сигнали от съседите ви. Хората се оплакват, не могат да спят. Пускате силно музика, викове, танци… Ще се наложи да запиша имената и адресите на всички. Какво ще ви се случи, ще решават горе. Ясно ли е?
Ивар се приближи до инспектора и започна тихо да го уговаря нещо. Том си спомни, че е чувал от свои по-възрастни познати за този закон и за проверките на инспекторите. Само че в последните три-четири години властта не обръщаше никакво внимание на неговото спазване, сякаш го бяха отменили. Сега или беше започнала поредната безсмислена кампания, или имаше някаква друга, скрита за Том причина за посещението на инспектора. Зад него дебелият мърмореше: „Някой им е пошушнал нещо… Не могат да докажат… Ако някой не се е раздрънкал…“ После го сръгаха в ребрата и той млъкна. Младшият полицай с интерес разглеждаше бутилките на масата. А инспекторът очевидно не се поддаде на уговорките на Ивар, защото го избута настрани, седна на дивана и извади кочан с протоколи.
— Документите, моля. Един по един при мен.
Ето че си навлякох неприятности, помисли си Том. Отнякъде се появи Марта, зад нея Бен си напъхваше ризата в панталона. Инспекторът записваше в протокола имена и адреси и назидателно мърмореше: „Студенти… Може да им изгърмят стипендиите на тия студенти. Безработен? А, знаем ги тези безработни, със златните синджири… Ученички, още малки, а вече настъпили котето…“ Накрая дойде и ред на Том, той подаде военната си карта и командировъчното.
— Войник? Е, другите хайлази може и да се отърват, но ти ще опереш пешкира. В комендантството не си правят майтап със службата. И то в командировка…
Инспекторът зачете командировъчното и моментално цялата му решителност се изпари. Думите „Легион“, „централа“ и „съвещание“ му подействуваха удивително, за пет секунди омекна напълно. Подаде обратно на Том документите, без да записва нищо, и махна на следващия.
Следващият беше Бен. Заедно с военната си карта той извади и някакво червено-бяло картонче със снимка, зелени печати и някакъв текст на гърба. При вида на картончето инспекторът се изуми напълно.
— А, вие двамата служите в Дал… — разсеяно продума той. — Е, тогава ви е простено, то днес си е истински празник за вас.
— Че какъв празник е? — Бен също беше изненадан.
— Вместо да пиете като смокове, по-добре да бяхте гледали новините по телевизията. Днес е подписан договор за ограничаване на оръжията. Армията трябва да се изтегли от Западните области, а числеността й да намалее тройно. Така че след най-много шест месеца ще ви уволнят. Утре във вестниците сигурно ще пишат подробно…
Том и Бен се спогледаха — и двамата наполовина радостни, наполовина невярващи на думите на инспектора.