— Защо не… Ако трябва, ще се прекръстя и на Ибрахим. За мен няма значение какво пише в паспорта ми.
Лейтенант Кемени остави на масата списание „Наблюдател“, седна зад бюрото си и се зае с някакви шифровани съобщения. Том прелисти набързо списанието. Имаше интересни неща — статии за внедряването от Управлението за обществена безопасност на свои хора в опозицията, за стила на управление на Легиона през тридесетте му години на власт, за корупцията във външнотърговското министерство. Мярна се и материал за екологичната криза в Западните области. Том реши, че вечерта ще го прочете от кора до кора. И, разбира се, пак нямаше да свърши с разшифроването на отмъкнатите от Братствата — а Том вече беше сигурен, че Ивар с компютъра си е работил за някое от Братствата — данни.
Бен се оказа гявол и преди да предаде дискетите на контраразузнаването, ги бе изкопирал за себе си. Там намериха интересни материали, отнасящи се до същността и целите на групите „Братя на Новата светлина“. Оказа се, че това са хора, предимно младежи, обединени от полурелигиозните-полуфантастични идеи на Люти и Келеян за структурното поле във Вселената и на Земята. В това поле се наблюдавали сгъстявания, или възли, които били особено многобройни именно в Западните области. На картите, които разгледа Том, бяха отбелязани местата на тези възли заедно с някакви странни коментари, които той не разбра. Във възлите възможността за контакт с допълнителните, „усукани“ измерения била много по-силна, отколкото на други места. Според материалите на Братствата активността на възлите напоследък бързо и постоянно нараствала. И от това техните водачи направили извод: наближава Апокалипсисът, второто пришествие, като Бог ще се яви на земята именно някъде в Западните области. Тук се намирал Световният ултравъзел на Божията воля, мястото на най-силно взаимодействие между земните и небесните сили. Може би това обясняваше постоянната и упорита поява на членове на Братствата в най-затънтените и по правило най-секретни части на областта. Впрочем, напоследък те престанаха да се мяркат натам. Малцината, които залавяше охраната, бяха със силно изразена умствена непълноценност и Том се съмняваше дали времето на тези Братства не беше набързо отминало, както ставаше с подобните на тях религиозни секти. Всички те вдигаха шум около себе си месец-два, ставаха едва ли не модни, а после в тях оставаха само разни асоциални типове. В купа от данни Том откри някакви документи, в които се разясняваше защо военните са засекретили именно районите с най-мощни възли на структурното поле. Явно братята смятаха, че главната задача на Западната група армии е да пресече пътя на Божията благодат към простия народ. Когато обаче стигна до най-интересните места, Бен излезе в отпуск, цялата текуща работа се струпа върху Том и той не можа да намери време да дочете материала.
— Нещо ново около уволнението чува ли се, господин лейтенант? — гласът на Бен върна Том към действителността.
— Че аз ли трябва да го чуя първи?… Сержант Бурски от телеграфистите разправяше, че ще е през май. Имало проект за заповед в министерството.
— Не, не е това… Бен разсеяно махна с ръка. — Този слух го пуснах аз, след като се върнах от отпуск. На бариерата срещнах младшия телеграфист, той се лепна за мен и аз му наговорих куп глупости.
— Я слушай, Рафаел, ти ли ги пускаш всички тези слухове?
— Съвсем не, не всички… — Бен се огледа наоколо, сякаш там трябваше да види онзи, който пуска останалите слухове.
Лейтенант Кемени затвори папката пред себе си и се облегна назад на кожения стол.
— Не ни стига хаосът в министерството и командуването, ами сами си усложняваме живота… Напоследък по горните етажи съвсем обезумяха. От щаба на спецармиите идва заповед: да се изготви план за подкрепа на полицията и вътрешните войски в случай на вълнения сред цивилното население. След два дена от министерството — заповед: при вълнения да не излизаме от казармите. Оня ден от мнинстерството изпращат план за изтегляне на техниката зад Сините планини. От командуването — заповед за предислоциране по схемата на взаимодействие с Пакта. И сега командирът не знае на изток ли да се изтегляме, на запад ли… Всеки ден телеграми отгоре, генералски инспекции една след друга, за две седмици на началник-щаба косата му посивя, а вие двамата само за уволнение мислите! Виноград, справките за командира готови ли са?
— Тъй вярно.
— Планът на контролните връзки?
— Тъй вярно.
— Отчетът за секретната техника?
— И той също.
— Добре… — Кемени се загледа през прозореца. — Утре е събота. Ще ви пусна в отпуск от сутринта, но само формално. В града пристигна един, ъ-ъ-ъ… мой колега. На него спешно са му нужни компютърни специалисти за работа с картографски софтуер, трябва да завърши някаква задача. Рафаел, ти си старши, отговаряш за работата при него. Запиши си адреса: шейсет и трета улица, номер деветнайсет, търсите Михаел Арбиб. Утре сутринта да сте там. И никакви издънки, ясно ли е?