— Още повече, че Братята не са нищо друго, освен, ъ-ъ-ъ… хора, които вярват в глупости — допълни Том. — Нещо като религиозни фанатици.
— Тук не си прав! — разпали се Бен. — Преди седмица, докато бях в отпуск, случайно се завъртях около една от студентските демонстрации. И там, в първите редици, знаеш ли кои видях? Компанията от оня купон в пълен състав. Ивар, Хан, Горо… Тина… И останалите, не им знам имената. Развяват плакати, скандират „Оставка“ и така нататък. А повечето от тях дори не са студенти! Нали на купона говорих с тях. Като че ли Ивар им е нещо като шеф, защото постоянно ги инструктираше. Така че не смятай, че са само религиозни фанатици.
— А те видяха ли те?
— Ако ме бяха видели, щяха да ме разкрасят така, че нямаше да ме познаеш.
Арбиб придърпа стола си към спорещите.
— Трябва да знаете, че в момента Братствата са много важна група в столицата — започна той. — Не знам доколко сте запознати с младежките движения там, а и със скандалите около бюджета на Легиона и купуването на депутати от опозицията. Наистина, вдига се много шум, но от малко хора. А в момента единствената обществена група, която се доверява на своите водачи и, най-главното, си вярва, че може нещо да постигне, това са именно Братствата. Приличат ви на религиозни фанатици: ами вие през живота си не сте виждали други хора, които да са сплотени около някаква идея! Всички циркове на Легиона и прилежащите към него организации са създали у вас пълно отвращение към обществените движения. Опозицията се състои наполовина от склерозирали старци и наполовина от хора с явни психични отклонения, така че за нормалните мислещи хора все едно че я няма. Не само вие, а и обикновените хора просто мразят политиката. На изборите гласуват под строй, без да знаят и да искат да знаят за кого. Нарушават законите всеки божи ден, а хванат ли ги в нещо по-сериозно, подкупват районния инспектор на Легиона и готово. Тридесет години ние просто симулираме обществен живот… Е, как такива хора ще тръгнат да свалят правителството? Това ви го казвам, за да разберете следното: не е важно кой, кога и с каква цел е създал Братствата, важното е това, че те са единствената уверена и сравнително дисциплинирана социално активна група. Водачите им се ориентират много добре: още след първите сигнали за скандалите се сдушиха с опозицията. А един познат твърдеше, че информацията за финансовите скандали е била подадена на пресата именно от Братствата…
В този момент компютърът изпиука три пъти. Бен се хвърли към екрана, следван от Арбиб.
— Деветстотин двадесет и девет секунди — говореше възбудено Бен, докато пръстите му шареха по клавиатурата. — Сега ще дам визуално резултата… Ето. Групите са ясно отделени, и с просто око можеш да ги определиш. А ето и центровете на влияние, зелените кръстчета…
На лицето на Бен грейна доволна усмивка.
— В този файл са точките на прекъсване, те не ви трябват. Тук е списъкът на групите с техните характеристики, а тук — координатите на центровете на влияние с възможните грешки.
Арбиб гледаше изумено. По едно време изпъшка, извади портфейла си и сложи на масата до Бен две новички банкноти от по хиляда крони.
— Невероятно… Знаеш ли, ще покажа програмата ти на колегата, който се занимаваше досега с обработката. До днес го смятах за добър специалист, но разлика в бързодействието от хиляда пъти е прекалено много, за да си запазя доброто мнение.
Бен целият цъфтеше.
— Е, покажете му я. Така или иначе, сигурно няма да разбере нищо от нея, но нека се учи. Ще ви дам и описанието. Там има библиография: да знае какво да чете, за да се научи да програмира като хората.
— И все пак, как постигаш такова бързодействие?
— Използувам паралелни методи, сходни на тези от изкуствения интелект. Броят на операциите се редуцира драстично, но за сметка на това човек просто не знае какво точно прави програмата му във всеки един момент. Трябва да е майстор, за да напише такова нещо. В обсерваторията, където я използуваха, и досега гледат на нея като на малко известен клон от приложната магия.
— Интересно, интересно… Когато влезеш в университета, трябва да ми се обадиш лично. С такива постижения може да стигнеш много далече.
Бен скромно сияеше.
— Може, може… А може ли аз да ви попитам нещо? Искам просто да чуя мнението ви за какво всъщност служи една програма — и той пъхна във флопито някаква дискета и стартира от нея четиримерния тетрис.
Арбиб гледаше екрана неразбиращо.
— Всъщност… Ако имах описание, може би щях да разбера нещо.
Бен показа на екрана текста на описанието. Арбиб се зачете в него.