— Странни термини… Не съм много уверен, но като че ли става въпрос за Янус-космология.
Сега бе ред на Бен да не разбира нищо.
— Янус-космология… Не съм чувал за подобна област в науката.
— Това изобщо не е космология в чист вид — започна да обяснява Арбиб. — По-скоро е клон от общата теория на системите. Разглеждат се клетъчни автомати върху Мьобиусови и други затворени повърхнини. На всяка страна на повърхнината се развива нещо подобно на играта „Лайф“, но с други правила. С тези модели се обясняват някои фундаментални закони в квантовата механика — за запазване на енергията, принципът на неопределеност и някои други. Огромната част от физиците смята тези модели за несериозна работа, още повече че засега те са експериментално непроверяеми. Самият аз нямам подготовка в тази област, само съм разглеждал монографии по въпроса. Изобщо в днешно време тези гранични области между науките, които често изискват уникални теоретични построения, стават прекалено много и се увеличават с всяка изминала година. Познавам колеги, работещи по такива теми, които се оплакват, че страшно им пречи тесният обхват на знанията, които са получили. За да навлезе във фундаменталната съвременна наука, човек трябва да е специалист в абсолютно несвързани на пръв поглед дисциплини, повечето от които допреди десетина години още не са съществували. Един пример за това са неформалните компютри: съчетание от информатика, невробиология, психология, изкуствен интелект и други. А образователната ни система все още е организирана като в миналия век. Никакво раздвижване, консерватизмът по високите етажи на академията държи всички в подчинение. Ако пък някой отвън се опита да наложи преструктуриране на научните институти, се хващат за академичната автономия и започват петиции до парламента, докато някой от ръководството на Легиона не ги защити. Имаше такива опити, по това време бях още аспирант. От Министерството на научното развитие предложиха нова и съвсем смислена схема на финансиране на науката, но по върховете настъпи такава паника, че свалиха министъра. Всъщност, аз май се отвлякох… За какво говорехме?
— За Янус-космологията — подсети го Том.
— А, да… Според мен терминологията и стилът на изложение в това описание много ми напомнят за Янус-космология. Никаква друга идея нямам… А според вас тази програма каква е?
— Четиримерен тетрис — каза Бен.
— Какво, какво?…
Бен бутна Том по рамото. Той седна пред екрана и показа на Арбиб как точно се играе тази игра. Арбиб гледаше с жив интерес.
— Аз така и не се научих да играя като хората — обясняваше Бен, — но Том е истински майстор. Как се ориентира при въртене по четирите оси, просто умът ми не го побира… Може би за това трябва четиримерен мозък, а моят не е такъв.
— Че как ще е четиримерен, като всички около теб се опитват да го направят едномерен? Добро и зло, наши и ваши, истина и лъжа… Добре, че умните хора се научиха да не слушат глупавите. Всъщност вече и глупавите не се слушат един друг, но това нас не ни интересува…
— Може би умните хора затова са умни, защото не са слушали глупавите — намеси се Бен. — Просто са имали късмета да не ги слушат.
— Тук си абсолютно прав… А, сетих се нещо интересно. Преди време в моята катедра имаше един студент. Той написа програма, която се самообучава да играе на тетрис. Получиха се интересни резултати, дори в Америка ги оцениха. Е, тетрисът беше обикновен, двумерен. При тримерния изчисленията става ужасно тежки, а за този изобщо не мога да си ги представя.
Както играеше, Том реши да се намеси в разговора.
— Добре де, а какво общо има тетрисът с Янус-космологията?
— Че откъде да знам? Може би текстът да не е за Янус-космология, а за нещо друго. Хубаво ще е да се запозная с него по-подробно. А вие откъде изкопахте тетриса?
— От Братствата, заедно с картите.
— О, при тези Братства имало интересни неща. Карти, тетрис… Ще ми позволите ли да ги прехвърля на моя диск?
— Щом е за вас, позволяваме — каза Бен. — Само че недейте дрънка откъде сте ги взели. Все пак ние двамата сме в армията, може да си имаме неприятности… Всъщност защо толкова време стоим гладни и жадни? В качеството си на спечелил баса тази вечер ще ви храня и поя… Арбиб, вие само ми посочете някое хубаво заведение, че аз познавам само най-долнопробните кръчми.
Стана така обаче, че в нито едно от заведенията, които знаеше Арбиб, не намериха свободна маса. Само хотелският ресторант на централния площад бе полупразен, но Бен категорично отказа да влезе там, защото обслужвали лошо и лъжели в сметката. Така че в крайна сметка стигнаха там, където щяха да стигнат и без Арбиб — в „Чевръстия поп“.