Кръчмата бе пълна с хора от всички възрасти, професии и имотни слоеве. Беше задушно, под тавана се стелеше плътен пласт от цигарен дим. Двете дебели сервитьорки, дъщери на собственика, сновяха между масите. Всички говореха за политика — кой колкото разбира и колкото му позволява концентрацията на алкохол в кръвта. Всъщност алкохолът по-скоро развързваше, отоколкото връзваше езиците.
Тримата седнаха на една маса в ъгъла на кръчмата и поръчаха шишчета, салати и марково червено вино. Бен и Арбиб веднага подновиха спора си, който водеха по пътя натам.
— Добре, вие сам твърдите, че опозицията е некадърна и не може да вземе властта — говореше Бен. — Тогава защо казвате, че Братствата били толкова сериозна група? Ако бяха сериозна група, щяха да сътрудничат по-скоро на Легиона или на службите, отколкото на опозицията.
Арбиб се облегна с лакти на масата.
— Работата е много по-сложна, отколкото на пръв поглед. Наистина, за опозицията си прав. Но от друга страна, властта на Легиона в последните петнайсетина години се крепи на едната честна дума. Вие двамата не сте запознати с катастрофалното положение в икономиката. Залежите на редки метали северно от столицата са на изчерпване. Цялата икономика на практика се ръководи не от правителството, а от транснационалните корпорации. Свършат ли редките метали, те ще се оттеглят и ще настъпи абсолютен хаос в управлението. Досега решенията се вземаха на базата на подкупите, които корпорациите даваха централно на Легиона и отделно на висшите ръководители в браншовете. Каква линия ще следва икономиката след оттеглянето им, е невъзможно да се предвиди. Вече шеста година външният дълг расте в геометрична прогресия и никой от ръководството на Легиона не намира това за ненормално! Цялата нация вижда, че се движим към пропаст, и никой не реагира — надява се, че в последния момент все някак ще се спаси… Тъкмо по този въпрос във висшите среди на Легиона от няколко години се наблюдава известно разслоение. По-старите кадри, които са окупирали почти изцяло висшите представителни постове, са до такава степен откъснати от действителността, че не искат или не могат да разберат сериозността на положението. Само че по-младите, заемащи главно икономиката и областните управи, се сблъскват ежедневно с лавинообразно нарастващи проблеми. Те са тотално корумпирани, но не са глупави. Най-вероятно са корумпирани именно защото не са глупави… Те не искат да се сринат заедно с целия Легион. Но за да не се сринат, трябва да направят две важни неща: да изхвърлят от властта старата генерация и да направят така, че Легионът да се оттегли в нужния момент от държавното управление. Първото не е трудно: същия интерес имат и в Управлението за обществена безопасност. Там още не са забравили скандала с доклада за структурно развитие на страната. Той бил поръчан от Легиона на отдела за комплексни анализи. В отдела обаче се престарали: докладът съдържал толкова радикални и нелицеприятни за Легиона изводи и препоръки, че президентът направо излязъл от кожата си. Разказвали са ми как извикал директора на Управлението и шефа на отдела за анализи и направо ги попитал: защо в докладите на Академията на науките всичко е нормално, а според вас едва ли не е време да разпускаме държавата? Шефът на отдела направо отговорил — ами защото ония от академията ги е страх да не останат без тлъстите си заплати. Тогава президентът съвсем побеснял и казал: аз най-добре знам кой ще остане без тлъста заплата… Още на следващия ден двамата били уволнени, а отделът за анализи — закрит…
Сервитьорката донесе шишчетата и салатите.
— Добре, но защо Легионът трябва да се оттегли от властта? — попита Том.
Арбиб веднага взе да демонстрира изкуството да говори, докато яде.
— За да не трупа черни точки. Задава се период, от който нататък държавният апарат ще стане отчайващо неефективен. Не че сега е ефективен, разбира се… През този период нашите хора трябва да са извън властта. Веднага изниква обаче въпросът: ами кой ще е на власт? Сегашната опозиция на склерозите и шизофрениците? Тя и да иска, не може да управлява. Затова към нея трябва да се присъединят нови хора, хора от сегашния апарат. И тук именно идват Братствата. Те не са нищо особено, но вдигат голям шум. Задачата им е не да доведат опозицията на власт, а само да размърдат блатото. Да направят така, че някои влиятелни личности да се присъединят към опозицията кой от страх, кой от глупост, кой от излишен кариеризъм, кой от гузна съвест… Тези с гузната съвест сигурно ще са само единици, но такъв процес вече тече в столицата. Масово дезертират от Легиона писатели, журналисти, учени от хуманитарните науки, по-незабележимо — икономисти, лекари, учители… Аз май не ви споменах: мои колеги имат сведения, че водачите на Братствата работят в тесен контакт с два от отделите на Управлението за безопасност. Това се пази в дълбока тайна от редовите членове — нали те са патили най-много именно от Управлението… Мен ме учудва друго: защо никъде в пресата, дори в „Националния информатор“, не се говори за този почти явен заговор…