— Значи, в това вестниче статиите се пишат от специалисти по духовния живот, така ли? Аз лично се съмнявам, съдейки по съдържанието им…
— Ако не беше това вестниче — натърти Прибрам — сега нямаше да говориш такива неща, без да се озърташ наоколо. Най-вероятно въобще щеше да си мълчиш. Че нали тези писания са за твое добро бе, дървена главо? Нали някой трябва да свали онези охлюви от върховете? Иначе цял живот ще те мачкат, пряко или чрез подчинените си охлювчета… Е, теб че те мачкат по-малко. Нали и ти си едно от охлювчетата…
За момент и двамата млъкнаха, сякаш обмисляха с какви точно аргументи да ударят по масата.
След всичко, което чу тази вечер от Арбиб,на Том му се струваше, че цялата вяра и привързаност на Прибрам към опозицията е твърде нелепа. И преди се случваше Прибрам да води подобни спорове с Бен, но тогава Том мислеше, че той искрено казва това, което смята за истина. Затова и не обичаше да се заяжда с него, както Бен често правеше, когато Прибрам се увличаше в искреността си и ги наричаше ченгета, защото в известна степен той беше прав… Щеше ли да вярва така на опозицията, помисли си Том, ако беше чул какво говореше Арбиб само преди няколко часа? Щеше ли изобщо някой да вярва на нещо, ако постоянно имаше до себе си по един собствен Арбиб, който буквално въъв всеки момент да го изненадва с нещо и да го кара да се съмнява във всичко? Том тръсна глава, за да поизбистри мозъка си от алкохола, и се опита да си представи подобна тълпа Арбибовци…
— Марк, не ти ли е минавало през ума — подхвана Бен, — че тези сведения за корупцията са попаднали в журналистите неслучайно? Че някой ги е подхвърлил нарочно?
— И кой смяташ, че ги е подхвърлил?
— Ами примерно ченгетата. Общественият враг номер едно.
Прибрам махна с ръка.
— Я стига глупости… Може би ти собственоръчно си ги подхвърлил, така ли?
Изведнъж Том бутна настрани фуражката и се надигна от леглото.
— Не е той. Аз съм.
За момент Бен и Прибрам помислиха, че Том се шегува, но той ги гледаше с толкова странен поглед, че застанаха нащрек.
— И как точно си ги… докопал? — попита Бен.
— Знаеш, че преди няколко месеца работех в Легиона. Един ден по чиста случайност пробих защитата на една от секретните области на главния диск. Имах свободни дискети и просто от любопитство записах част от данните. Те бяха, разбира се, кодирани… Дискетите бяха у мен, когато на оня купон свалях тетриса от компютъра на Ивар. И тогава просто някаква муха ми влезе в главата и записах данните от Легиона на неговия диск. Като размяна: за мен тетрис, а за него Легион. През това време вие с Марта се търкаляхте на леглото и ти не си видял това. А дотогава нито ги бях разглеждал, нито дешифрирал. Заех се с тях чак след като ти излезе в отпуск в края на миналия месец. Бяха кодирани елементарно, така че лесно се справих. И изведнъж гледам — вътре са банковите сметки! Веднага взех ОНЯ вестник от Прибрам, сравнявам — абсолютно същите! И отчетът беше там, и всички останали дреболии. Тогава бяха изминали близо три седмици от тринайсети петък, когато започнаха публикациите. Помислих си, че просто е станало съвпадение — и аз, и някой друг сме откраднали едни и същи данни. Само че когато Арбиб днес спомена, че информацията за скандала е била подхвърлена от Братствата, направо се уплаших. Разбираш ли? Излиза, че всичките тези събития напоследък са станали само защото аз, по някаква абсолютно случайна прищявка, съм записал крадените данни там, където не трябва…
Том погледна слушателите си. Бен се беше хванал с две ръце за главата, а Прибрам го гледаше недоверчиво.
— Разберете ме правилно. Никога не съм си падал по борбата за правда. Може би не съм такъв циник като Бен, но просто не вярвам достатъчно нито в себе си, нито в правдата. Освен това много мразя да си навличам неприятности посредством овенски постъпки. А изведнъж се оказвам замесен, и то по много неприятен начин, в нещо, на което не знам къде ще му излезе края. Арбиб може да говори каквото си иска, но той е цивилен, а аз не…
— Ти да не би да си изтрил тези данни? — попита изведнъж Бен.
— Да не си луд? Такива неща не затривам.
Очите на Бен изведнъж светнаха.
— Тогава какво чакаме? Ще дойдеш с мен до компютърната зала. Не, не утре сутринта, а сега веднага! Оперативен дежурен е капитан Слейгъл. С него сме добри познати, няма да възрази нищо, ако ни види там посред нощ. А ти можеш да бъдеш сигурен, че нито Кемени, нито някой друг ще чуе от мен тази история… Ей, Прибрам! Разрешавам ти да съчиниш материал за агенция Ройтер: „Световният шампион по 4-тетрис Том Виноград в дъното на заговора срещу правителството на…“