АПРИЛ
Колоната тръгна от казармите в четири часа в събота сутринта и след близо пет часа друсане по разбитите пътища стигна до указания в плана на маневрите пункт на контролните станции. Мястото на пункта беше избрано на склона на един от безбройните хълмове в подножието на планината. Нагоре към върха хълмът бе обрасъл с хилава гора, а надолу към долината на реката се простираше огромна черешова градина. От долината духаше поривист южен вятър, цветът на черешите вече бе опадал, и дърветата тъкмо се разлистваха.
И досега Том не знаеше точните функции и задачи на специалните войски по време на маневри. Известно му беше само, че те осигуряват свръзката на командните пунктове от различните нива, както и управлението на интелигентните оръжия — самонасочващи се ракети, противовъзвушна отбрана, радиоелектронна защита и други. Цялата Западна област, територия двеста километра широка и четиристотин и петдесет дълга, беше пълна с войски и оръжия. След няколко часа по десетките полигони и полигончета, разположени из затънтените баири и долини, щяха да тръгнат десетки хиляди войници, стотици танкове и самоходни оръдия щяха да изсипят огъня си върху нищо неподозиращата земя. От секретните бази ще излетят бойните хеликоптери, хангарите на ракетите ще се отворят и цялата им мощ, гордост на военните от Пакта, ще се стовари върху въображаемия противник… В тази военна игра специалните войски изпълняваха функцията на своеобразна нервна система на армията. Те осигуряваха взаимодействието на командуването на фронта, генералния щаб и върховния щаб на Пакта. Те свързваха бойните компютри в командните бункери с отдалечените на десетки и стотици километри от тях ракети, радарни станции и шпионски спътници. И при нужда, ако някое от тези командни звена излезеше от строя, специалните войски без никакво забавяне трябваше да „пришият“ подчинените му военни сили към друго такова командно звено, за да може тези сили да ударят точно там, където генералните щабове сметнат за необходимо…
На контролния пункт останаха само трите контролни станции и фургонът, служещ за общо работно място на щабните офицери. Останалите — „чиниите“ за космическа свръзка и радиорелейните антени — се разположиха на върха на хълма.
Началник на станцията за контрол на радиоефира беше лейтенант Кемени. За старши на апаратната за контрол на компютърната връзка поради липса на кадри бяха сложили Бен Рафаел. Също поради недостиг на хора, двамата имаха само един общ младши специалист и това бе Том. Така в двете станции щеше да има постоянно по един дежурен, докато свободният човек почива. Третата станция бе предназначена за дежурния по свръзки.
Като първи дежурен застъпи заместник-началник щаба майор Шираи. Той пряко отговаряше за контролния възел. Подчинените му си вършеха работата много добре, предварителните тренировки бяха усъвършенствували действията им до автоматизъм. Четиримата шофьори вкараха камионите в края на гората и опънаха отгоре маскировъчни мрежи, след което се заеха да разпъват палатките, докато сержант Вос и младшият писар Прибрам се занимаваха с общото работно място. Само петнайсетина минути след пристигането на групата се появиха два камиона на хунтата. Хуните привързаха с кабели станциите за някакво табло на около половин километър от възела. Това табло чрез оптични кабели се свързваше директно с командния пункт на фронта, разположен дълбоко в подземни бункери под някой от многобройните околни ридове. След това хуните се разделиха на две групи от по петима души: едната тръгна с кабела към чиниите и антените на върха на хълма, докато другата се зае да строи лагер на около двеста метра от възела. Том знаеше, че това е само малка част от хунтата. Основната група се разполагаше на лагер някъде в долината на Дяволската река, така че да може при нужда бързо да свързва с кабели различните радарни и ракетни бази по склоновете на Сините планини.
Радиоефирът беше още празен и Кемени нямаше много работа, затова Том се зае да помага на Бен при изграждането на компютърните връзки. В плана на маневрите бяха предвидени почти триста информационни канала, половината от които трябваше да са готови до десет часа вечерта. Но най-много удивиха Том позивните на командните пунктове. Генералният щаб беше кръстен „Вавилон“, командуването на фронта — „Йерихон“, а щабът на групата полигони „Север“ — „Армагедон“. Останалите позивни също бяха доста странни. Сякаш се провеждаше конференция по богословие, а не военни маневри. Може би в генералния щаб се бяха повлияли от това, че часът „Х“, началото на бойната част на маневрите, би трябвало да бъде в нощта срещу Великден… Да, следващият ден беше именно Великден. Когато разбраха за маневрите, в щаба не можеха да повярват. Никога досега не бяха правени полеви учения на толкова голям празник. Пък и в такъв момент, когато според договора за ограничаване на оръжията оставаха само три месеца за окончателно изтегляне на армията от Западните области… Всички смятаха маневрите за поредното безумство на военното министерство. Накрая обаче се разбра, че те са били препоръчани, ако не и наложени, от върховното командуване на Пакта. Това още повече раздвижи духовете: та нали според същия този договор военните функции на Пакта в страната се свеждаха почти до нула?…