Към шест часа вечерта откъм главното шосе дойде джип. Караше го някакъв сержант от тила, който донесе вечерята на възела и хунския лагер. С джипа дойде и командирът, полковник Зобрист. Той инспектира възела и даде някакви нареждания на майор Шираи, след което заедно със сержанта заминаха обратно към бункера. Майорът извади трилитрова туба с домашно вино, повика при себе си Кемени и сержант Вос и тримата седнаха да вечерят във фургона. От радиоконтролната апаратна Том ги чуваше как спорят за колко часа противниковата армия може да стигне до столицата. Всеки казваше различна цифра, но никой от тримата не оцени трайността на Западната отбранителна линия на повече от три денонощия.
Към единайсет часа Кемени и Вос отидоха да спят. Том включи транзистора си, за негово съжаление точно в момента, когато всички радиостанции в района предаваха тържествената великденска литургия. Нямаше никаква работа, затова изключи транзистора и седна навън, на стълбата на станцията.
Нощта бе ясна, но необичайно топла. Бен и майор Шираи също седяха навън и зяпаха звездите по небето, Бен показваше на майора различните съзвездия и планети. На няколко метра от тях шофьорът на станцията на Кемени, който по това време беше охрана на възела, се подпираше на едно дебело дърво и гледаше надолу по склона към пустото шосе. Освен тихия разговор на Бен и майора не се чуваше нищо друго. Вятърът бе спрял, дори птичките не пееха — пълна тишина и тъмнина.
Изведнъж от станцията на Бен се чу нервният сигнал на автоконтрола. Бен хвърли фаса, който допушваше, влезе в станцията и се зае с апаратурата. След минута излезе от станцията с лист в ръка.
— Господин майор, пропаднало е направлението към Орм…
— Цялото направление ли? — майорът веднага се стегна.
— Тъй вярно, цялото. Изчезна нивото, сигурно кабелът се е скъсал.
Майор Шираи изпсува, огледа се настрани и видя Том.
— Ей, Виноград, знаеш ли къде е хунския лагер?
— Тъй вярно.
— Тогава… Отиваш до лагера и искам след пет минути старшия на групата им да е тук. Ето ти фенерче, да не се пребиеш в тъмнината. Рафаел ще следи и радиоконтрола… Хайде, бегом марш!
В началото Том вървеше към хунския лагер само по памет, плъзгайки снопа светлина от фенерчето по края на гората. По едно време между дърветата се мярна огън, Том тръгна към него и излезе право в лагера.
Самият лагер беше малък: две палатки, между тях запален огън, а близо до пътя — паркиран камион. До огъня седяха двама войници и печаха нещо на шиш, по огрените им от пламъка лица Том позна, че това са Телето и Пчелата — двама от най-лудите глави в хунтата. Той присветна два пъти с фенерчето срещу тях.
— Кой си ти? — извика Пчелата.
Том се приближи към огъня така, че да го познаят.
— Охо, Теле, я виж кой ни дошъл на гости! Виноград, щабният плъх… Какво, да не ти се е приискало да опъваш кабели вместо нас?
— Кой е старши на групата ви? — попита Том вместо отговор. — Майор Шираи го иска след пет минути при него.
— На нас ли? Лейтенант Хойт… Само че няма да може да дойде.
— Защо?
— Отиде с единия камион на сватба в съседното село. Каза, че ще се прибере до десет, но сигурно е пийнал здраво и не му се тръгва… А защо му е на майор Шираи старшият?
— Пропаднало е направлението за Орм. Ще трябва да измерите кабела, а може да се наложи да опънете нов.
Двамата хунтари се спогледаха.
— Ей сега я втасахме… Кой да отиде при майора? И какво да му каже?
— Най-добре да изпратим Муфата — предложи Телето. — Той знае най-добре как се измерват кабели. Къде е Муфата?
— Спи в палатката. Ей сега ще отида да го събудя…
Пчелата се вмъкна в една от палатките и се зае да буди Муфата. Това очевидно бе трудна работа, защото се забави доста.
— Какво печете на шиша? — попита Том. — Пилета ли?
— Таралежи — отвърна Телето.
— Не, сериозно питам…