— Че аз сериозно ти отговарям — каза Телето и изведнъж впери учуден поглед в пространството зад Том. — А това какво…
— Кое? — Том се обърна назад и видя кое.
Върху доскоро тъмното звездно небе над отсрещния хребет се очертаваше силуета на зловеща виолетова фуния. С всяка секунда яркостта на фунията се увеличаваше, а цветът се променяше — стана син, зелен, жълтооранжев… Изведнъж нещо в основата й проблясна и пламна червено зарево. От далечината се носеше все по-усилващо се дълбоко бучене.
— Какво е това чудо? — извика уплашено Пчелата от входа на палатката. — Да не е атомна авария?
Том промърмори нещо от рода на „Е, аз тръгвам“ и хукна с всички сили по пътя към възела, без да се оглежда. Вече бе станало светло като ден. Успя да стигне на трийсетина метра от възела, когато се чу гръм с такава сила, че земята потрепери. Том влетя в станцията си, две секунди след него нахълта и лейтенант Кемени по долни гащи.
— Какво по дяволите е това? — извика той и се хвана за радиоподслушването.
Ефирът беше полудял. Всички канали и честоти се покриваха от странен шум. Това не беше обикновен шум, по-скоро несвързана последователност от тонове с различна продължителност и височина. Кемени напразно се опитваше да улови някаква информация от радиоканалите, шумът заглушаваше всичко. Най-накрая се отказа и включи служебната свръзка с бункера.
— Йерихон чува ли ме? Йерихон… Тук радиоконтролът на Кедър. Ефирът се разбесня. На северозападния хоризонт нещо става…
— Радиоконтролът, прието… Йерихон вика дежурния на Кедър…
— Дежурният на Кедър! — обади се гласът на майор Шираи. — Тук имаме извънредни ситуации. Връзката с Орм пропадна. Личният състав е вдигнат по тревога… Да пращам ли хора по трасето?
— Кедър да слуша! — това беше дрезгавият глас на полковник Зобрист. — Заповядвам готовност за тръгване. Връзката да не се прекъсва в никакъв случай! След петнайсет минути съм при вас. Имате ли връзка с Армагедон?
— Компютърният на Кедър… — Бен се включи в свръзката. — Армагедон пропадна. Само преди секунди… Получавам сигнал по непознат протокол. Сигурно е от усилвателя на Керван. Значи или с Керван, или с Армагедон става нещо, или и на двете места…
— Значи Армагедон е неуправляем, така ли?
— Тъй вярно.
— Лошо, много лошо… Компютърният на Кедър да слуша! Съобщенията за Армагедон да се записват на лента. При възстановяване на връзката да се предадат незабавно в терминален режим. Всички да се ослушват за сигнали от Армагедон или Керван. Ако има такива, веднага да ми се съобщи…
— Космическият на Кедър говори… От Армагедон по канала за Вавилон се предава кодирана информация. Служебна свръзка няма…
Кемени намали звука и се зае със секретните канали.
— Ей, Виноград! — някъде отвън викна Бен. — Ела бързо, имам много работа с лентите…
Том изскочи навън. Докато стигне до станцията на Бен, успя да види как уплашените шофьори събират маскировката и палатките. Майор Шираи викаше нещо на сержант Вос и Прибрам, които се суетяха с автомати в ръце. Тъкмо тогава дотича Муфата от хунтата, също с автомат, майорът му кресна някаква заповед, той отдаде чест и побягна обратно.
Бен наистина беше зает до крайност. Трябваше да се промени режима на всички канали от и за Армагедон. Докато той се занимаваше с терминала, Том се зае да поставя лентите и да отговаря на служебните съобщения, редящи се едно след друго на резервния екран. Всички оператори по линиите към Вавилон се интересуваха за странните ефекти зад Дяволския хребет. Светлината от фуниите и мълниите се виждала чак от ретранслатора в планината източно от Дал, а грохотът бил чут дори на петдесетина километра от столицата. На всички тези въпроси Том отговаряше с по две думи: „Не знам“, „Ужасна работа“, „Няма връзка нататък“ и други подобни. По някое време Бен свърши с каналите и излезе пред станцията. Том заряза съобщенията и също се показа на вратата.
Хоризонтът изглеждаше още по-страховито от преди. Освен първата фуния се бяха появили още три такива, в същите преливащи от синьо до оранжево цветове. Зад хребета неравномерно светеш зеленикаво сияние, сякаш някъде долу гореше химически склад. Виждаха се странни тъмни облаци, постоянно прорязвани от гигантски мълнии, отвреме-навреме се чуваше тътнещ грохот, земята леко се люлееше.
По пътя покрай гората се зададе един от камионите на хунтата. На стъпалото отдясно се беше изправил лейтенантът Хойт и гледаше с безнадежден поглед към фуниите на хребета. Когато камионът мина покрай възела, Том видя през предното стъкло бледото и уплашено лице на шофьора. Веднага след камиона с бясна скорост дойде джипът на полковник Зобрист. От джипа, освен полковника, изскочиха още трима военни от щаба на групата армии. Полковник Зобрист изкомандува нещо и двама от шофьорите, които стояха с автомати в ръце до станциите си, отидоха да разтоварят от багажника на джипа някакви сандъци. Всички офицери влязоха във фургона, следвани от сержант Вос, лейтенант Кемени също излезе от апаратната си и се присъедини към тях. През това време шофьорите разтовариха сандъците, отвориха ги и извадиха оттам полева апаратура за химически анализ и датчици за радиоактивност.