— Господин генерал, нямаме връзка с хунтата… пардон, с Керван. Техният лагер се пада някъде в зоната на разрушения. Изобщо не знам дали са в състояние да изпълняват бойни задачи.
— По дяволите хунтата… всъщност, ако се свържете с нея, предайте незабавно заповед да оправят кабела! Ей богу, и за тази зона на бедствието няма никаква информация…
— Че има ли други зони на бедствие? — попита изненадан Зобрист.
— Магарета! — изрева генералът. — Всъщност… разбира се, останалите зони не се виждат пряко от вашия възел, хълмовете ги закриват от вас. Вие можете да видите само сиянието, ако има кой да погледне зад гърба си… Зоните са четири, чувате ли? Засега четири, а може да се окажат и повече. И за никоя от тях щабът няма пряка информация, а само от отдалечени наблюдатели. Най-много сведения ни дадоха от ретранслационната кула Варга-юг. Но да приключваме… Въпроси има ли?
— Господин генерал, разрешете да запитам… В щаба не знаете ли нещо за причините за тези бедствия?
— Че нали нямаме преки сведения? Звъняхме на физиците от Гражданската отбрана, те също и понятие си нямат. Не е земетресение, не са изригвания… Това може да бъде всичко, разбирате ли? Нови вражески оръжия за масово унищожение, природен катаклизъм, летящи чинии, извънземна атака, а може би и самият дявол. Затова ни трябва всичката информация оттам… Други въпроси?
— Съвсем не… Закривам връзката.
Всички в станцията въздъхнаха. Полковник Зобрист тръгна да излиза.
— Аз отивам с джипа към чиниите на върха — каза той. — Някой ще дойде ли с мен? Оттам може да се види целия хоризонт заедно с останалите зони.
Всички освен Кемени и Том излязоха от станцията и тръгнаха към джипа. Минута след като заглъхна шумът от двигателя, Том се показа навън през вратата. Зеленото сияние беше отслабнало, но не изчезваше напълно. Мълниите също присветваха по-нарядко.
На разсъмване пристигна колоната на хунтата. Десетина тежки камиона спряха на черния път покрай възела. От полумрака изпод бризента на каросериите надничаха изцъклените от ужас лица на войниците. Двамата шофьори с автомати, охраняващи възела, се залепиха за тях и започнаха да ги разпитват какво се е случило там, откъдето идват. Хуните сякаш само това чакаха и започнака хорово да крещят, размахвайки автоматите си: „Ужас, разбираш ли?… Въздухът гореше, изведнъж стана отровен, противогазите ни спасиха…“ „Изведнъж тръгна към палатката, там двама не можаха да се измъкнат навреме, отнесе им краката, та ги закараха в болница…“ „Това бяха нечисти сили, ясно ли е? Само дяволите могат да разтопят земята с огън…“ „Четири камиона не можаха да запалят, изоставихме ги заедно с палатките и всичко останало…“ От кабините слязоха хунските вождове — майор Собел, дългият и сух началник-щаб с прякор Кифлата, както и един от ротните командири, и се запътиха към станцията на дежурния по свръзки. Камионите изреваха и потеглиха по пътя към групата на лейтенант Хойт.
Измина близо час, а хунските вождове все още не излизаха от дежурната станция. Оттам се чуваха само приглушените им разговори. Накрая Том не се стърпя и излезе от станцята на Кемени, за да подслуша по-отблизо какво се говори там.
— Ей, Том! — чу се от компютърната станция.
Том влезе вътре и завари Бен да пие кафе. На резервния екран се показваха едно след друго служебни съобщения.
— Вързали сме се в конферентен режим — обясни Бен. — Операторите от станциите в цялата област. Някои от тях пускат страшно интересни съобщения…
— Че конферентният режим не е ли нарушение на някои правила за секретност?
Бен разтърка с ръка уморените си очи.
— Не на някои, а на почти всички. Остави това, ами понеже сме много оператори, а нямам достатъчно входове, се наложи да затворя някои от компютърните канали. Когато получа заявка за тях, затварям някои други, по-слабо използувани… Не мога да изпусна тоя разговор. Знаеш ли какво събщиха от Вихър-седем? Река Дуда при тях тече червена. Цялата река, трийсет метра широка, червена като кръв. И при това не се поддава на химически анализ! Полевата апаратура блокирала. Всъщност сега Вихрите са най-информираните станции, при тях още през нощта са прехвърлени разузнавателни вертолети и специалисти от Варга. Сега чакат да се вдигне мъглата, за да започнат полети. А при тях през нощта се е кондензирала страшна мъгла, отровна и с жълтеникаво-синкав цвят. Другите съобщения също са интересни. Засега поразените зони са общо седем, ние сме нблюдавали две от тях, но от нашата позиция са се паднали на едно и също място на хоризонта. Записвам всички разговори, за съжаление съм толкова уморен, че мозъкът ми отказва да ги възприеме веднага…