С това разговорът с геофизика завърши. Следващият събеседник бе представен като Даниел Мар, специалист от Института по параенергия. Името му се стори на Том някак познато, беше го чувал, но от кой ли… Той взе микрофона на вътрешната свръзка.
— Ало, компютърният! Бен, говори ли ти нещо името Даниел Мар?
— Мар? Като че ли нищо… Защо питаш?
— В момента говори по радио „Темпо“. Послушай го, преди него казаха интересни неща…
Даниел Мар говореше може би наистина интересни, но твърде неясни и отвлечени според Том неща. Според него за трагедията в Западните области е отговорна много високата концентрация на параенергия в някои точки. В института му била направена карта на тези точки, които до една попадали в зоните на снощното бедствие. За него Мар използуваше, кой знае защо, термина „енергетична катастрофа“ и твърдеше, че ставало дума за пренасяне на енергия от „усуканите“ измерения. Том се сети, че подобна карта правеше преди време и Арбиб. А не говореше ли Арбиб нещо за параенергия?… Като че ли да, но не във връзка с картата, а с… да, именно с Даниел Мар! Ето защо името му се стори толкова познато.
В това време Мар остави на мира енергиите и измеренията и се зае с някой си ясновидец Перо, живеещ близо до Хварин. Последният преди няколко месеца бил направил странно, почти апокалиптично пророчество, публикувано в списание „Спектър“. Докато Мар обясняваше в какви подробности снощната катастрофа отговаряла на думите на ясновидеца, Том махна ядосано с ръка. Още един пророк постфактум… Напоследък се бяха навъдили толкова пророци и пророчества, че всяко по-значително събитие се оказваше предсказано от някого. Потокът от алегорични безсмислици действуваше идеално по така наречения от маститите чичковци „алгоритъм на Британския музей“: дай на съответния брой маймуни по една пишеща машина и достатъчно време, и те, натискайки случайно клавишите, ще ти напишат пиесата „Хамлет“…
Най-накрая водещият явно успя да избута Мар навън от студиото и обяви музикална пауза. Веднага след нея думата взе депутатът от опозицията Ал Йорки. Той ни в клин, ни в ръкав уверено заяви, че трагедията в Западните области е резултат на машинациите на висшите военни в Генералния щаб и групата армии. Започна с това, че като член на комисията, отговаряща за разоръжаването на Западните области, имал информация за нечувани по мащабите си кражби на военно имущество, оръжие и боеприпаси и препродаването им в чужбина. От това някои хора от военната върхушка прибрали десетки милиони долари. За да прикрият огромните липси, които биха се открили при изтеглянето на армията от областта, те организирали мащабна диверсионна акция с използуването на най-новите достижения на секретните военни лаборатории. Под ударите на тази акция попаднали районите с най-много военни обекти: всеки, който разполагал със сведения за тяхното местоположение, веднага би видял поразителното съвпадение с районите, засегнати от Бедствието. Йорки обвини военните, че не допускали гражданските екипи да работят при изследването на претърпялите Бедствието военни обекти и полигони, както и че не давали на журналистите информацията, събрана от армейските разузнавателни екипи. Накрая заяви, че щял да поиска незабавно разследване на случая, оставка на министъра на отбраната и арестуване на началника на генщаба…
Речта на Йорки доста развесели Том. Развинтената фантазия на депутата, съчетана с вопиющата му неинтелигентност, го бяха направили известен дори в чужбина. Всяка негова публична проява докарваше хората до припадъци от смях. Наистина, депутатите от опозицията по правило имаха странни представи за причинно-следствените връзки, но все пак Йорки си беше феномен, гигант на родната политика. Периодично на пазара излизаха книги и видеокасети с негови крилати речи и изказвания, той даваше издателите под съд, забраняваха книгите, но докато ги забранят, излизаха нови. Един съсед на Том твърдеше, че цялата заплата на Йорки отивала за хонорари на адвокатите му… Безспорно днешната му проява щеше да влезе в някой от бъдещите сборници с перли на глупостта. На всеки що-годе образован човек му беше ясно, че диверсионна акция с такива мащаби ФИЗИЧЕСКИ не може да бъде направена със съвременните средства на техниката. На обратното мнение можеха да са само пациентите на психиатрията и писателите-фантасти…
След Йорки включиха репортаж от една спасителна база северно от обсерваторията „Рогъл“. Том наостри уши, но в това време прекъснаха предаването, за да излъчат пряко речта на президента по повод страшното Бедствие, засегнало страната. Самата реч се оказа страшно безсъдържателна и скучна, досущ като останалите речи, които президентът държеше по радиото и телевизията със и без повод. Явно съветниците му не си бяха дали много зор, за да съчинят нещо наистина подходящо за случая. Държавният глава призоваваше към единство в този труден за нацията момент, напомняше за славното минало и още по-славното бъдеще, предупреждаваше народа да не се поддава на паника и пораженчество и да не напуска масово Западните области. Четеше речта с безизразен глас, на по-трудните места се запъваше и изменяше на нужните места интонацията само по навик. Том отпусна глава на масата. „Каквато и да е природата на това Бедствие, то завари неподготвени всички, завари неподготвено и обществото… Всички действуват напосоки, говорят също напосоки, няма кой да ги инструктира отгоре как да мислят и да действуват в такава ситуация, защото отгоре също не знаят как да мислят и да действуват. Дори и Бен, който обикновено има собствено мнение по всички въпроси, сега мълчи. А Бен се ориентира в такива сложни проблеми почти толкова добре, колкото и Арбиб… Интересно, какво ли прави Арбиб сега? Неговата работа е пряко свързана с феномените в Западните области. Сигурно сега е някъде в центъра на събитията и се мъчи да разплете възела от загадки на Бедствието, а не стои забутан настрани, като мен и Бен…“