Насрещният склон на клисурата беше покрит от застинали потоци от странен материал. Някои от потоците бяха синкави, други — просто сиви, но прорязани от червеникави жилки. Материалът беше наглед шуплест, застинал в причудливи форми. Потоците се спускаха до самата река в дъното на клисурата, където под въздействието на студената речна вода бяха образували фигури с уникални форми и оцветявания. Там, в дъното, стояха натрупани и цели преспи от жълтеникавия прах… По асфалтовата лента на шосето напред зееха пукнатини, по една педя широки, а самото шосе се бе нагърчило и огънало като след земетресение. Както си беше с противогаза, Кемени извади отнякъде зареден фотоапарат и изщрака няколко кадъра на склона и дъното на клисурата, след което бавно подкара джипа напред, внимавайки да не хлътнат гумите му в пукнатините по асфалта.
След втория завой се показа опожарената гора. Някъде далеч напред в клисурата огънят продължаваше да гори и се издигаха кълба белезникав дим. По средата на опожарения склон се виждаше широко петно с неправилна форма, горе-долу колкото игрище за футбол, покрито със същия сивосинкав шуплест материал. А по повърхността на петното сияеха с най-чисти спектрални цветове фигури с изключително сложна и заплетена форма, сякаш избродирани върху него от гигантска ръка. В началото Том ги помисли просто за някаква игра на падащата върху гладката повърхност на петното слънчева светлина, но когато джипът се движеше, те не се променяха, а оставаха на мястото си. Кемени спря за малко, за да снима и тази странна гледка… Най-накрая достигнаха отбивката, означена на картата с буквата „Х“, всичко около нея беше обрасло със зловещо изглеждащ червен мъх. Джипът пое по отбивката, гумите му нагазиха в мъха със странен жвакащ звук и след сто метра спря пред лагера — или по-скоро пред това, което беше останало от него.
И четирите палатки бяха изгорели. От земята стърчаха опушените им колове. Бяха горели и храсталаците и дърветата наоколо, но сега те бяха покрити от агресивния червен мъх, който бе превзел всичко наоколо и дори се бе изкачил по бризента на два от трите изоставени камиона. Те като по чудо не бяха засегнати от пожара, тъй като бяха паркирани малко встрани, а и навярно хуните са им били източили бензина.
Кемени слезе от джипа и тръгна покрай високата скала до пътя, последван от Том с автомат в ръка. Подметките на армейските им обувки потъваха на няколко сантиметра в мъха. Кемени се огледа и се запъти към нупчината сивобели парчета със странна форма, наредени едно върху друго до отвесната скала в края на поляната. Том отначало не можа да разбере какво представляват те и защо Кемени се заинтересува от тях, но като мина от задната им страна, с изненада различи в един от най-долните отломъци предния панел на междинната усилвателна апаратура. Побиха го тръпки: ако това наистина е бил усилвателят, той сега изглеждаше, сякаш е бил разтопяван в пещ и газен от валяк… Зачуди се какви ли чудовищни сили са действували по тези места, когато Кемени вдигна поглед нагоре към скалата и инстинктивно отскочи няколко крачки назад. Том също вдигна очи натам и остана поразен. Горният край на високата двадесетина метра скала беше издаден като гигантски език два-три метра навън. Този език обаче беше чисто черен на цвят и блестеше като полиран на слънцето, а по краищата му бяха застинали огромни капки — може би някои от тях тежаха по стотина килограма…
Кемени изщрака цялата лента на фотоапарата. Снима останките от лагера и овъглената гора наоколо, изоставените камиони, обраслите с мъх бризенти и гуми, обезобразеният усилвател, чудовищните черни капки на ръба на скалата… По едно време той забеляза до един от камионите железен лост и се опита да изстърже с него мъха от странните хълмчета, издигащи се на близо метър от земята до изгорелите палатки. Мъхът се оказа много здраво вкоренен, сякаш залепен с лепило, но въпреки това Кемени успя да откърти няколко чима. Отдолу се показа зеленикав лепкав материал, лостът оставяше по повърхността му дълбоки бразди, които бавно сякаш се запълваха отвътре с гъст жълт сок… Том неволно отмести поглед от оголеното място, докато Кемени снима и него. Най-накрая той свърши със снимките и двамата се върнаха при джипа си. За тяхна неприятна изненада гумите му вече бяха започнали да обрастват с мъх. Том го изстърга с лоста, двамата седнаха на местата си и се понесоха обратно.