Водата на Дуда наистина имаше червеникав цвят, точно както беше чул Бен, и колкото по-нагоре се изкачваха, толкова по-наситен и зловещ ставаше той. Някъде високо напред се издигаха бели кълба дим, мяркаха се и прелитащи хеликоптери. След около половин час път навлязоха в поразената зона, за тяхно щастие левият бряг, високо по който се виеше прокарано шосето, беше почти незасегнат. На отсрещния бряг обаче още димяха пожарите, тук-таме от изгорялата и спечена земя се издигаха странни образувания от шуплести минерали с екзотични цветове. От някои такива образувания се стичаха потоци от червеникава течност, които се вливаха в реката и й придаваха зловещ кървав вид. А там долу, близо до реката, двамата за пръв път видяха няколко къщи, обхванати от странни зелени пламъци…
Кемени отби джипа встрани и изключи двигателя, после извади страница от вестник, каза на Том, че ще се забави няколко минути, и изчезна в крайпътните храсти. Том слезе, поразтъпка се наоколо с автомат на рамо, и се загледа в чудовищния пейзаж на хълмовете вляво от реката. Странно, но сега бушуващите зелени пламъци и черната, блестяща като метал повърхност на отсрещните скали, плод на неизвестните, разиграли се преди по-малко от две денонощия безумни процеси, му се видяха сякаш познати. Като че ли ги беше виждал и преди, и то именно в същия ракурс — леко отгоре и отляво, само че над тях имаше и нещо друго… Том знаеше, че по принцип много слабо помни такива подробности. Текстове и мисли, свои и чужди, запаметяваше отлично, музикални изпълнения — също. Но когато работата опреше примерно до запомняне на лица, имена, визуални детайли, мозъкът му работеше отчайващо зле. Единствено когато беше пиян, успяваше да се справи с подробностите, сякаш в трезво състояние не ги забелязваше. Само че Том пиеше рядко, за последен път беше пил преди два месеца заедно с Арбиб и Кемени в „Чевръстия поп“, а преди това — на купона у Ивар миналата година… „Чакай, а какво разглеждах у Ивар? Компютърът, разбира се, новичките мебели, фототапетът… шарените пуловери на момичетата… листовката на Тина… Листовката!“ Сърцето на Том сякаш подскочи. Пейзажът пред него не просто приличаше на онзи от листовката, а БЕШЕ ТОЧНО ТАКЪВ! Липсваха само странните вихри в небето… а дали в страшната по-минала нощ не са се извивали във въздуха над хълмовете?… и, разбира се, строгата физиономия на ТОЗИ, КОЙТО ИДВА…
Да не би тези Братства да са имали информация какво точно ще стане в нощта на Бедствието? Да са знаели предварително какво ще се случи тук? Може би са се стичали насам именно за да видят предсказания от тях Апокалипсис, досъсипал във великденската нощ съсипаните вече от всевъзможните природни и социални бедствия Западни области? Може би са искали да посрещнат онзи, който щял да дойде? И може би той вече е дошъл?… Том се опита да си представи какво биха представлявали в този случай знанията на водачите на Братствата. Някакво тайно учение… като другите многобройни тайни учения и доктрини, стремящи се да излязат публикувани във възможно най-голям тираж… Учения, разлчаващи се в детайлите, но еднакви в умението да експлоатират стремежа на хората към знание. Знание, обясняващо всичко във вселената и абсолютно несвързано с ежедневния им живот. Знание, дарено на избраниците направо от върховните небесни сили. Не, такова учение може да бъде всичко друго, но не и вярно…
Кемени излезе от храстите, затягайки в движение колана на панталона си и намествайки на него кобура.
— Господин лейтенант… Какво ще кажете за идеята да снимате оттук отсрещните хълмове?
— Защо точно тези? Нататък сигурно ще има много по-интересни неща. А и лентите са малко, може да не стигнат.
Тогава Том разказа на Кемени за листовката. Той слушаше с интерес, но и с недоверие, гледайки право в блесналите от възбуда очи на Том.
— Какво пък, ще ги снимам. Не знам каква е била тази листовка, но сигурно в някой отдел на Управлението пазят някой и друг екземпляр, приложен към дело… Ако не друго, ще могат да ги сравнят.
Кемени смени лентата на фотоапарата и изщрака няколко кадъра. После погледна часовника си, погледна и слънцето, което беше слязло ниско над хоризонта и светеше право в очите му през пелената от дим, махна на Том да се качва в джипа и запали двигателя. Джипът изрева, потегли рязко и се заизкачва нагоре по пътя.
…На поредния завой Кемени рязко закова спирачки. Том залитна напред и удари челото си в стъклото. Веднага вдигна глава, погледна напред и едва повярва на очите си.