Това бяха чували с цимент, по петдесет кила единия!… Ясно се виждаше оранжевият надпис и емблемата на заводите „Вулкан“.
През главата на Том премина снощния разказ на Хоор за мравките, които отнесли керемидите на овчарника. Наистина според Хоор онези мравки били по-малки, около една стъпка дълги, но явно са имали същото поразително, дори абсурдно, влечение към строителните материали. Какво ли ще успеят да построят с цимент и керемиди? И няма ли да започнат да влачат и други неща — платна за кофраж примерно, арматурно желязо…
— Какви са тези мравки? — обърна се Том към войниците.
— Да не съм ги ебал — отвърна ниският. — Началникът на караула каза да ги следим и ако тръгнат към нас, да му се обадим. Тук нищо не е като хората, и мравките им шантави…
— Знаеш ли откъде мъкнат цимента?
— Някъде натам имало военни складове. То от военни складове напоследък кой ли не мъкне…
— А накъде го влачат?
— Че откъде да знам? Ей ги там отсреща, бягай и ги питай, ако си нямаш работа.
С това ентусиазмът за разговор у ниския свърши и той отново се вторачи в картите си. Том, поразен от безразличието и равнодушието на войниците, се помъкна обратно към джипа и включи транзистора си.
Не се хващаше нито една станция, явно ретранслаторът беше повреден по време на Бедствието. Накрая обаче улови някаква чужда станция и през съскането и пращенето Том разпозна старата песен „Април“ на Дийп Пърпъл. Това беше любимата му допреди година песен и той се заслуша в странния английски текст:
…Кемени и Изард се върнаха много по-бързо, отколкото очакваше Том. Черният джип се носеше с голяма скорост, наби спирачки пред бариерата и вдигна облак прах.
— Няма що, попаднали сте на началник щаб — горещеше се Кемени, докато слизаше от джипа. — Говори ми, сякаш не съм сътрудник на контраразузнаването, а чужд шпионин…
— Разберете, Кемени, това не е наша приумица. Знаете, че в нощта преди Бедствието на този полигон задържаха няколко групи от Братствата, но не знаете, че една група е проникнала вътре. В нея е имало внедрени агенти на Управлението, всъщност затова тя е преминала през постовете. Агентите са имали радиовръзка с ръководителя на операцията. Броени минути преди Бедствието те са предали условен сигнал — „всичко е наред“, и след това не са отговаряли на повикванията. Цялата група се смята за безслегно изчезнала някъде в района зад хълмовете — Изард посочи с ръка към южния хоризонт. — Там някъде е бил и вашият лагер. Сега целият район е отцепен и се претърсва системно от специалисти на Управлението…
— Слушайте, Изард, не отделяте ли прекалено много внимание на някаква си група луди глави?
— Забравяте едно много важно обстоятелство. Тези луди глави са знаели за работата на групата „Мост“. А тази група беше подчинено пряко на центъра и за нейното съществуване трябваше да знаят само няколко души в страната. Дори президентът и премиерът не са били информирани за работата и. Изведнъж обаче се оказва, че за нея пишат по вестниците и говорят по радиото! Пишат и говорят по нареждане на подобни луди глави. За сведение, в нощта на Бедствието „Мост“-аджиите са провеждали изследвания именно в района, в който са се мотаели братята воглаве с нашите агенти. И тяхната група също се счита за безследно изчезнала! Районът е напълно обезобразен. Вероятността някой от изчезналите да бъде намерен жив е близка до нула. Трябва да бъдат събрани всички следи от двете групи и по възможност да бъдат намерени телата на загиналите, без за това да се вдига излишен шум… При сегашната паника около Бедствието Управлението не бива да позволява да се появяват разни слухове около изчезването на единствения колектив от учени, който се занимаваше с феномените в областта, още повече че те са работели под неговата шапка. Стана ли ви ясно?
Кемени, който внимателно следеше думите на Изард, махна с ръка.
— Ясно… Така или иначе сме я загазили. Ще можем ли да стигнем в столицата до края на работното време?