— Господин полковник, водя ви лейтенант Кемени… — започна Изард, но мъжът с куфарчето го прекъсна.
— Виждам, не съм сляп. Елате в кабинета ми, там ще продължим.
Изард и Кемени последваха полковника и хлътнаха във входа на Бастилията, като оставиха Том да седи в джипа и да гадае каква ли работа имат те вътре.
— И така, Кемени, аз съм шеф на Осми отдел и твоят сегашeн началник — каза полковникът. — Познавам те добре, работил съм с теб и сметнах, че ще ми бъдеш полезен сътрудник, затова и те изтеглих от армията при мен.
Кемени го гледаше изненадан. Полковникът беше бившият шеф на отдела за комплексни анализи. Там Кемени беше работил като млад, веднага след като завърши специалната школа на Управлението. Когато избухна скандалът с доклада за структурното развитие и разгониха отдела, Кемени го понижиха в чин и го изпратиха в армейското контраразузнаване, а шефът му беше изхвърлен на улицата с гръм и трясък. Как той се беше оказал отново на ръководен пост, Кемени не можеше да си обясни.
— Шефе, все пак с какво се занимава Осми отдел? За пръв път чух за недо едва днес.
Полковникът стана от стола си и се заразхожда из кабинета.
— Отделът беше образуван веднага след Бедствието. Целта му е да се занимава с Бедствието, да изучава и контролира всичките му възможни последствия за държавата и обществото… Сам виждаш, задачата е необичайна и изглежда повече като проблем на учените, отколкото на Управлението. Само че в сегашната ситуация не можем да чакаме учените. Според някои колеги на тях ще им бъдат нужни години, за да се оправят и да кажат тежката си дума — какво се случи, защо се случи и дали ще се повтори. Ти сам виждаш какви неприятности ни се струпаха на главата само за няколко дена — бунтове, бежанци, пожари, паника сред населението… Току-що се върнах от съвещание на парламентарната комисия и струва ми се, че успях да ги убедя да се забрани изцяло достъпа до поразените зони. Това няма да е трудно, телените мрежи на военните стоят, а хората вече избягаха оттам. Има план Министерството на Западните области да поеме контрола над зоните и техните околности… Всъщност, ти имаш ли някаква по-интересна идея как да захванем проблема? Ти винаги си давал интересни идеи.
— Добре ще е да привлечете някой от групата „Мост“ — каза Кемени. — Или поне да използувате данните им за Западните области. Вървят слухове, че те едва ли не са знаели за предстоящото Бедствие.
— Това за групата „Мост“ го знам и аз. За съжаление не можем да използуваме техните данни. Вчера те са били иззети от парламентарната комисия и по наши сведения са били унищожени.
— Защо, дявол ги взел? — попита объркан Кемени. — Кой им е дал това право?
— Времената са такива. Опозицията ни притисна здраво, казаха — или данните на „Мост“, или ще разформироваме Управлението. Как ти харесва това, а?
— Пълна дивотия! Те какво, да не се мислят за всемогъщи?
Полковникът отново седна зад бюрото си.
— Кемени, за няколко дена всичко тук се обърка. Ти не знаеш какво става сега по върховете. Вчера беше съставено временно правителство с участието и на опозицията. Очаква се довечера то да обяви извънредно решение — премахва се президентската власт, вместо президент държавата ще се управлява от координатор. Самият президент вече се е укрил на сигурно място някъде из Южна Америка… Какво ще кажеш?
На Кемени му трябваше доста време, за да се пребори с изненадата и с противоречивите си мисли.
— Какво пък… Браво на тях, ето какво. Орли…
ЧАСТ ВТОРА
МАРТ
Малко след залез слънце пред бариерата до контролния пост спря камион. От него слезе ниско подстриган мъж с късо кожено яке, около трийсетгодишен, и влезе в бараката на дежурните. Докато той се бавеше вътре, шофьорът слезе, клекна пред камиона и внимателно огледа колелата и предния мост. Скоро неговият спътник излезе от бараката заедно с някакъв войник, тримата се качиха, бариерата се вдигна и камионът премина в забранената зона — забранена и при стария, и при новия режим, само че по различни причини…
На километър-два нататък войникът посочи нещо вляво на шосето, шофьорът сви натам и тръгна по кален черен път, който ги отведе до една ливада. От дървената барачка в края на ливадата се показа човек с каскет и работна ватенка, войникът слезе от кабината, затръшна силно вратата, притича към него и човекът махна с ръка към тъмната пролука между храсталаците пред камиона. Двигателят изрева, гумите леко пробуксуваха върху мократа от леката мъгла трева и камионът навлезе в пролуката между голите клони на дърветата. Шофьорът включи фаровете, за да вижда по-добре плитката гранична река на няколко метра пред себе си, грубо построения дървен мост и каменистия път след него… След като пресякоха реката, останалите в камиона двама мъже пропътуваха няколко минути през гората, докато излязат на асфалтовия път, и още няколко — докато стигнат до къщата на Нияк.