В двора пред къщата залаяха кучета, появи се стопанинът, отвори широката порта, камионът влезе вътре на заден ход и се долепи до дървения навес, построен странично до къщата. Отнякъде дотичаха двамата сина на Нияк, опряха в задницата на камиона няколко дебели дъски и се заловиха да товарят пълните пластмасови варели, наредени в дъното на навеса. Мъжът с коженото яке слезе от камиона и се заоглежда в тъмнината наоколо, а шофьорът пусна радиото в кабината и тъжните звуци на песента „Два гълъба бели“ се понесоха във вечерната мъгла…
Изведнъж отнякъде се чу бързо усилващ се шум от автомобилни двигатели. Нияк се огледа стреснато и хукна към вратата на къщата. Синовете му също зарязаха работата си и измъкнаха отнякъде пистолети, единият от тях дръпна мъжа с коженото яке и всичките хукнаха към навеса. Едвам успяха да стигнат до вратата, и на пътя пред двора бляснаха фарове и два джипа с емблеми на отдела за борба с мафията заковаха спирачки пред портата. От тях наскачаха маскирани полицаи с късоцевни автомати и се прикриха зад каменния дувар. Синовете на Нияк залегнаха зад някакви чували и насочиха оръжията си към двора, но тогава мъжът с якето също извади пистолет и неочаквано за двамата ги удари с всичка сила по един път в главите с металната дръжка. Двамата се проснаха на земята в безсъзнание, тогава мъжът изстреля към небето два трасиращи куршума. Веднага откъм дувара се чу автоматен откос, звън на счупени стъкла и викът на Нияк, двете огромни кучета се хвърлиха към портата, но бяха ударени от още един откос и се свлякоха агонизиращи в тревата. Веднага няколко полицаи тичешком влязоха в къщата, други двама измъкнаха от кабината на камиона изплашения до смърт шофьор, хвърлиха го по корем на земята, пребъркаха го и заключиха с белезници ръцете му на гърба. Тогава мъжът с коженото яке излезе от сянката на навеса с вдигната лява ръка и насочена нагоре цев на пистолета.
Някъде отгоре и отзад в тъмното небе се появи хеликоптер. Единият от джиповете освети с прожектор широката площадка пред портата и докато полицаите извеждаха от къщата ранения в рамото и ръката Нияк, хеликоптерът кацна на осветеното място и от него скочиха двама със светли шлифери. Те поздравиха с ръкостискания мъжа с якето, той ги поведе навътре в навеса, единият от тях извади от джоба си фенерче и ярък сноп светлина зашари по натрупаните чували, бидони и варели. Мъжът с якето отвори един от бидоните, отвътре лъхна странна възкисела миризма и двамата с шлиферите потриха доволно ръце. Лъчът на фенерчето продължи да изследва натрупаните до стените предмети и сечива и накрая се спря на мръсната черга, която покриваше някакви ръбести предмети. Когато дръпнаха чергата, тримата видяха скритите отдолу няколко наредени една върху друга метални клетки. В тях уплашени се мятаха някакви животинки, външно приличащи на къртици, но с красива златиста козина. Щом видя животинките, единият от мъжете подсвирна, каза: „Охо!“ и извади някакъв уред с големината на полицейски радиотелефон. Когато включи уреда, той започна да вие, пищи и бучи досущ като развален радиоприемник, мъжете се спогледаха, единият каза: „Днес имаме късмет“ и тримата излязоха навън, като взеха със себе си две от клетките.
На двора всичко вече бе свършило. Шофьорът и синовете на Нияк лежаха вързани в калта, а настрани двама полицаи държаха до стената жената на Нияк, която сипеше люти клетви срещу тях. Тримата цивилни — двамата с шлиферите и този с коженото яке — направиха кратко съвещание с капитана, командуващ полицаите, след което натикаха арестуваните в единия джип, двамата с шлиферите останаха в двора заедно с петима от полицаите, а останалите полицаи се качиха в каросерията на камиона. Мъжът с якето седна на мястото на шофьора и камионът пое по обратния път към моста на реката.
…От двете прозорчета на бараката в ливадата зад моста струеше слаба жълта светлина. Мъжът подкара камиона право към бараката и спря само на няколко метра от нея. Вратата се отвори и излезе висок войник с разкопчана до пъпа куртка, мъжът скочи от кабината, извади от джоба си мръсна пачка зелени банкноти, вързани с ластик, и тръгна към войника, държейки парите в протегнатата си лява ръка. В момента обаче, в който войникът се протегна към пачката, със свободната си ръка мъжът му нанесе страхотен удар в челюстта, войникът залитна назад, мъжът го хвана за яката и му удари още два, не по-малко силни юмрука. Войникът се просна на земята в безсъзнание, мъжът се ослуша, но чу само полусвързани пиянски викове, мъжки и женски, идващи от бараката, и равномерното ръмжене на мотора на камиона. Маскираните полицаи вече скачаха от каросерията, бързо и тихо се приближиха до вратата, двама заобиколиха бараката отзад и когато мъжът с якето даде сигнал с ръка, застаналите отпред рязко отвориха вратата и се втурнаха вътре с насочени автомати.