Шофьорът на колата дремеше, отпуснат върху таблото. Кемени се пресегна през спуснатото стъкло на вратата и го плесна отзад по врата, за да го разсъни. Двамата със Сиклоши седнаха отзад, полицаят се намести до шофьора и лимузината плавно потегли по гладко асфалтираните улици, за да излезе на магистралата към вътрешността на страната.
Въпреки че операцията бе преминала почти идеално, Кемени не знаеше каква реакция ще предизвика докладът му в столицата. Той бе постигнал несъмнен успех: най-накрая стана ясен произходът и каналите за доставка на наркотичното питие хряк, засечено за пръв път преди три години от агенти на полицията. Дори групата на Кемени да бе постигнала само този резултат, операцията щеше да предизвика небивал отзвук в специалните служби, а и не само там: нали тя показа, че хрякът не се произвежда никъде другаде в света, освен в зоните на Бедствието…
Досега бяха залавяни само дребни пласьори на този наркотик, които не знаеха нищо за организацията на трафика. По границата на няколко пъти бяха задържани пратки в излизащи от страната граждани, но нито един път не бе заловен влизащ отвън хряк! Нещо повече, никой от специалистите и в страната, и в Интерпол, не знаеше по какъв начин и от какви материали се произвежда хрякът, тази неизвестност продължи чак допреди няколко месеца и бе нарушена по извънредно любопитен начин.
Някоя събота един от следователите в службата по наркотиците се напил в дома на съседа си и нарушавайки всички норми за секретност, се раздрънкал как никой в службата не знае откъде се внася хрякът. А седемнайсетгодишният син на съседа, също леко пийнал, му казал: откъде другаде може да идва, освен от зоните на Бедствието. Следователят се усетил и го попитал откъде знае, а оня отвърнал — че цялото училище само за това говори, как хрякът го дестилирали от накакво люто грозде, което се раждало само в заградените зони… Съвършено комично и невероятно разкритие, но по-добре такова, отколкото никакво. Още следващата седмица бе сформирана група, включваща следователи, служители на сигурността от зоните, химици и технолози, а от Управлението за безопасност успяха да внедрят агенти във веригата от трафиканти. Усилията на групата дадоха резултат: беше разкрит канал за прехвърляне на промишлени количества от наркотика, бяха арестувани повечето замесени в трафика… Нещо повече, от къщите на някои местни жители в околностите на заградените зони бяха иззети и други вещества със засега неустановен произход и предназначение. И за капак на всичко бяха намерени клетки с появилите се тук след Бедствието гризачи със златиста козина, известни под името хамстери на О’Брайън, които бяха докарали до полудяване собствениците на сигнални инсталации на магазини и автомобили в градовете…
Тези гризачи бяха открити преди около две години от група чуждестранни биолози, временно работещи по изучаването на бедствените зони. Веднага след това била забелязана една тяхна удивителна способност: ако към животното се доближи слаб радиоактивен източник, то започва да излъчва извънредно силни електромагнитни смущения. Някакви майтапчии студенти изнесли от института клетка с един такъв хамстер, откраднали проба с изотоп на кобалт-60 и когато я сложили в клетката, алармените инсталации на колите и магазините в целия квартал наоколо се включили едновременно. Получил се неистов вой, завършил с полицейска тревога в целия град и масово откачане на сигналните системи. Оттогава подобни алармени концерти се провокираха кога от хулиганство, кога с чисто криминална цел: след час-два непрекъснат вой собствениците ги изключваха, и тогава крадците на коли можеха необезпокоявани да изпълняват преките си задължения…
Изобщо, от зоните в последно време изскачаха всякакви изненади. Последните открити мутанти с феноменални възможности бяха гигантски скакалци с червеникава броня, които при температура на въздуха над трийсетина градуса започваха да генерират невероятно силно биополе. Нервната система на животните, намиращи се в радиус от двайсетина метра от такъв скакалец, изведнъж ставаше извънредно нестабилна, а поведението им — хаотично и почти непредсказуемо. Най-много страдаха кучетата, които в горещите летни месеци просто полудяваха, а тяхното непрекъснато отчаяно скимтене докарваше хората от селските райони, където скакалците се бяха развъдили извънредно бързо, до пълен ужас.
Самите хора като че ли единствени не се влияеха от това биополе. Наистина, преди време в печата излязоха съобщения, че чуждестранните курортисти в мотели и къмпинги, около които тези скакалци се срещали в големи количества, поразително често изпадали в депресии и безпричинна ярост. На местните жители обаче скакалците определено не действуваха! Сякаш местните и чужденците бяха от различни планети… Тези съобщения породиха доста коментари, някои твърдяха, че липсата на реакция е следствие на уникалната тукашна народопсихология. Тя наистина беше уникална до такава степен, че по мнението на някои неврофизиолозите мозъците на коренните жители на страната функционираха в различен и дори по-ефективен режим от тези на хората в останалия свят! Неслучайно коефициентът на интелигентност на местните хора беше с около петдесет единици по-висок от средния в света. Така че това донякъде беше правдоподобна мисъл, но сред самите местни хора много по-широко разпространено бе мнението, че просто хората тук са мутирали още преди скакалците, и сега вече няма от какво да се плашат…