Ни в клин, ни в ръкав в съзнанието на Кемени изплува образа на бившия му колега от отдела за комплексни анализи на Управлението, дипломирания социолог Боржо. И в отдела, и по разни приятелски събирания на чашка той обичаше да развива своята странна теория за уникалната, непозната никъде другаде по света социална структура в тази страна. Той, разбира се, говореше за тогавашната структура — преди вълненията, свалили Легиона от власт, но Кемени все повече се убеждаваше, че неговата теория е в сила и сега, и изобщо политическите трусове отпреди пет години почти с нищо не бяха променили нерадостната картинка…
Нашето общество, казваше Боржо, е много неустойчиво. Извънредно неустойчиво. В него липсва каквато и да било обединителна идея, не съществува никакъв — писан или неписан — социален договор, който да свързва, да споява в единна общност отделните хора. Не е напълно ясно, казваше той, защо такава идея или договор липсва. Може би виновна е народопсихологията, може би виновен е абсурдния стил на управление на Легиона, но през последните трийсетина години и малкото останали след войната идеи, ценности и норми се стопиха с удивителна бързина. Най-вероятно тези фактори действуват заедно, взаимно се усилват и затова силата им лавинообразно нараства…
Функционалните връзки в това общество, казваше Боржо, са безкрайно деформирани и неефективни. Парите вместо да бъдат двигател на икономиката, са двигател на престъпността, и с всяка изминала година те все по-лошо изпълняват ролята си в реалното производство и все повече се ориентират към областта на тъмните сделки и незаконния бизнес. Полицията, съдът и правните органи се занимават с всичко друго, освен със законите и тяхното спазване. Никога не се дава гласност на големите престъпни афери. Общоприети морални норми на практика също няма. А пък за възпитанието, което би трябвало да насажда в главите на младежта тези норми идеи и закони, просто няма смисъл да се говори — достатъчно е човек да попадне за малко в някоя тийнейджърска компания и цялата трагедия ще му стане ясна. Да послуша разговорите им за кражби и далавери, за черна борса, за това кой кого пребил, кой чия кола откраднал и кой чие гадже опънал… Тези младежи стават престъпници не заради тежкия живот, те просто не са чували, че човек може да живее и честно, от труда си… пък и всеки ден виждат лъскавите лимузини и златните верижки на босовете и ги сравняват с мизерните заплати на родителите си… По-инициативните от тези младежи бягат в чужбина, за да се спасят от тукашната мизерия и да изкарат някой и друг долар. Там стават хамали, строителни работници, миячи на съдове, а по-отраканите се хващат с кражби на коли и сводничество, и пълнят местните затвори. Все пак по-добре затвор в чужбина, отколкото затвор тук. А родината вълци я яли, те са в нея само временно…
В нормални условия, казваше Боржо, такова нестабилно общество би се разпаднало много бързо. Винаги ще се намери някоя агресивна съседна държава, която да превземе останалата без съпротивителни сили страна и да наложи с оръжие своя собствен ред. Само че политическата картина след войната бе такава, че всеки опит за агресия отвън веднага би бил осуетен от войските на Пакта, за да не се допусне залежите на редки метали да попаднат в ръцете на врага. И затова абсурдното общество се оказваше обречено на невероятно безметежно съществуване…
Много често възразяваха на Боржо, че обществото наистина е адски прогнило, но е достатъчно стабилно, нали Легионът и Управлението държат здраво юздите и няма никакви изгледи да ги пуснат. На това обаче той отговаряше, че тези две организации изглеждат така непоклатими именно поради липсата на свързващи идеи и общоприети морални, правни и изобщо всякакви норми, значи поради липсата на принципи, върху които могат да се опрат и да се сплотят техните противници! Затова сега просто няма кой да ги свали от власт! И тогава излагаше последната, най-странна част на теорията си.