Най-интересното, казваше Боржо, ще се случи след няколко десетки години. Ако процесът на дестабилизация на обществото се задълбочи достатъчно, ще се получи социална катастрофа. Изглеждащата дотогава непоклатима власт на Легиона и Управлението ще рухне внезапно, с невероятна бързина, и то под влияние на някаква съвсем случайна външна или вътрешна причина! Според Боржо имаше най-малко три сценария на подобна катастрофа:
Първо, все пак може да се възродят старите идеи и обществени принципи, да се върне старият морал, да се зачитат старите норми… Дори това да не са старите идеи и норми, а например идеи и норми, дошли отвън, от чужбина, резултатът ще е на практика един и същ — обществото ще се реанимира, ще приеме обикновения си, стандартен облик. Тогава, разбира се, Легионът ще стане на пух и прах, и то напълно справедливо. Това, казваше Боржо, е добрият сценарий, но той не ни интересува.
Второ, международният ред може да се окаже нетраен, и някоя от съседните страни да ни завоюва, което няма да и е особено трудно. Тогава местните хора ще се разпилеят по света, както евреите са се разпилели навремето, но за разлика от тях ще се претопят напълно, и нацията ще изчезне… Това, казваше Боржо, е лошият сценарий, но той също не ни интересува.
И накрая, ако нито първият, нито вторият сценарий не се осъществят и абсурдното съществуване продължи достатъчно дълго, тук може да се зародят съвършено нови обществени принципи и съвършено нова социална структура. Какви ще са те, никой не знае… Защото теорията казва, че ако някоя сложна система, независимо каква, изкуствено се поддържа достатъчно дълго време в неустойчиво състояние, в нея самопроизволно ще се изградят нови функционални връзки и нова организация, и тя ще премине в устойчиво, но качествено ново състояние. Въпросът е колко време е нужно и в какво състояние ще премине… Това, казваше Боржо е новият, алтернативен сценарий. Именно той трябва да се изследва и моделира, върху него, а не върху останалите два, трябва да се насочат усилията на отдела за анализи, за да не се окажем изненадани някой прекрасен ден…
Тази теория създаваше на Боржо доста проблеми. Почти винаги той се оказваше на особено мнение спрямо резултатите и изводите на колегите си в отдела, а неговите изводи почти никога не се вземаха предвид. На теорията и разсъжденията му се довериха само веднъж — когато изготвяха оня злополучен за отдела доклад за структурно развитие на страната. Може би затова той се оказа толкова злополучен… След чистката, която последва доклада, Боржо изчезна някъде, чу се слух, че избягал в чужбина и там работел за ЦРУ. Кемени се питаше дали в Управлението все още някой помни теорията му и дали някой отдел не я разработва активно?
Когато преди пет-шест години опозицията вдигна страшен шум около финансовите афери на Легиона и веднага след Бедствието той бе свален от власт и разформирован, Кемени мислеше, че все пак се е осъществил първият сценарий на Боржо: нормите и законността се връщат, редът се възстановява и обществото постепенно се възражда. Можеше ли тогава да предполага, че същите хора, които протестираха по улиците срещу безобразията на Легиона, няма да дават и пет пари за още по-големите безобразия на новите властници? Че журналистите, които пишеха гневни статии срещу корупцията сред приближените на Президента, сега ще подминават с услужливо мълчание корупцията сред приближените на Координатора? Повече от ясно беше, че нито нормите и законите са се върнали, нито пък е въведен какъвто и да било ред. Обществото си остана същото мъртво блато като преди. Сякаш хората се бяха примирили с беззаконието около себе си, вече то им се струваше нормално, те бяха разширили границите на нормалното и вече се чувствуваха нормално… Първият сценарий се провали, и Кемени не вярваше, че изобщо някога ще се реализира. Вторият сценарий също изглеждаше крайно съмнителен: съседните държави от север и от изток ги мъчеше същата свирепа криза, на юг беше само морето, а на Запад — покритите с печална слава зони на Бедствието, които никоя армия на земята не би искала да завладее… Така че на Кемени не оставаше нищо друго, освен да се въоръжи до зъби с търпение и да чака третия сценарий. Ако изобщо такъв съществуваше, разбира се… Защото можеше теорията на Боржо и да не е вярна. Но Боржо бе прав в едно: обществото беше наистина уникално, и в съчетание с още по-уникалното Бедствие създаваше работата на Кемени и колегите му от Управлението съвсем уникални грижи…