— Шефе, ще прегледате ли още веднъж доклада? — тихият и неуверен глас на Сиклоши върна Кемени към действителността. Този тих и неуверен глас беше единствената причина Сиклоши да остане толкова дълго младши по чин. Интелект и съобразителност той притежаваше и в излишък.
— Доклада… Да, трябва да нахвърлям нещо като резюме.
— Аз вече написах една версия — каза Сиклоши и протегна няколко изписани със зелен химикал листа.
Кемени се зачете в листата. Увод, изложение, заключение, първо, второ, трето — всичко беше написано в идеалния бюрократичен стил, и по каноните на неписаната традиция положителните и отрицателни изводи се доближаваха до идеалното съотношение седемдесет към трийсет процента. Личеше, че Сиклоши наистина знае какво трябва да се каже и какво — да се премълчи.
— Все ми се струва, че сме изпуснали нещо съществено — каза Сиклоши. — Досега не съм виждал тайна мрежа, участниците в която да се топят един друг с такова огромно желание, както войниците от заставата накиснаха началниците си. При това без абсолютно никакъв натиск от наша страна. Това ми се струва подозрително…
— Няма нищо подозрително — сряза го Кемени. — Нали войниците са само изпълнители. Те не губят нищо, така или иначе са ги изловили. Те натопиха сержантите, сержантите — командира на заставата, а той — областния си началник… Всеки се надява да се отърве леко, а тези над него да операт пешкира. Освен това те нямат страх от главните организатори на канала, нали са военни, армията ги пази, а виж, цивилните… Видя, че Нияк и баджанакът му не проговориха, пазят си кожите. Не искаха да кажат дори къде и кой отглежда това люто грозде, така че ще трябва сами да изясняваме това. Мен ме смущава друго — толкова зле организиран и законспириран канал функционира няколко години, без службите да го забележат. Крайно време е някой от военната полиция в Хварин да изхвърчи от поста си, и аз ще настоявам пред ръководството да се вземат мерки…
Какви мерки щеше да вземе ръководството, Кемени не знаеше, и именно от тази страна идваха най-големите му страхове. Напоследък беше нещо обичайно държавни чиновници, уличени в злоупотреби и сътрудничество с престъпни групировки, вместо наказания и съд да бъдат фактически повишавани в длъжност, а следователите, разнищили аферите им, ги набутваха в девета глуха. Всичко зависеше от това колко високо седят покровителите на съответните престъпни групировки, и Кемени се надяваше да е попаднал на банда с влияние, по-малко от фаталния праг на недосегаемост. Изобщо кариерата на следователя вече зависеше от неговия нюх да избира обекти на работата си — не прекалено зъбати, за да не го изядат, но достатъчно забележими, за да се вдигне шум в обществото… Като че ли именно такъв обект беше и трафикът на хряк. Веригата на замесените в него успяха да я разнищят буквално за дни, и повечето улики сочеха като вероятен организатор на канала Ивар Хомски, стар познайник на службите с досие, дебело колкото задника на председателя на парламента. Бивш активист на групата „Истина от небето“, вербуван от Управлението за обществена безопасност, по-късно един от водачите на младежките вълнения след Бедствието. Семейството му е родом от областта около Хварин, от един от засегнатите райони, в домове на негови роднини от тези райони през последните два дни бяха иззети големи количества от наркотика. Наистина, все още преки доказателства, които го сочат като организатор на трафика, не бяха намерени, но обръчът около него се беше свил, агенти на полицията го следяха денонощно и въпрос на дни беше той да се хване на въдицата. По всичко личеше, че сега зад Хомски не стоят важни личности или могъщи групировки — не бяха засичали негови контакти с хора измежду силните на деня…
Мекият писък на радиотелефона прекъсна мислите на Кемени. Той придърпа микрофона към себе си.
— Шести слуша.
— Майор Кемени? — чу се познат глас.
— На телефона.
— Обажда се началникът на полицията в Хварин. Един от вашите обекти е бил взривен.
— Кой обект? — Кемени веднага застана нащрек.
— Домът на Нияк, там, където открихте наркотика. Атакуван е с базука или с ракета земя-земя, засега не е ясно точно. Двама от нашите сътрудници, които са го охранявали, са загинали, а самата къща е сравнена със земята. Третият от охраната се е бил отдалечил, затова е останал жив, добрал се до селото и ни съобщил.
— Кога е станало това?
— Около десет и половина. Дежурният е получил сигнала към единайсет, веднага пратихме натам хора с хеликоптер и щом като те ми докладваха по радиото, се свързах с вас.