Тя носеше червена раница с рамка от алуминиева тръба и голям шарен сак. Том вдигна сака и едвам запази равновесие — той тежеше почти три пъти повече от целия негов багаж. Криво-ляво го смъкна през вратата на автобуса и го остави там, където останалите бяха струпали багажа си.
— С какво толкова си го напълнила? — изпъшка той. — Едвам не се повредих, като го вдигах.
Към мястото, където се беше скупчила пъстрата група на новопристигналите, от входа на сградата се приближиха двама души. Единият, висок мъж с добре поддържана черна брадичка и бяла престилка, носеше в ръка някакви списъци, а зад него, тътрейки обутите си в джапанки крака, подтичваше не друг, а именно Бен Рафаел.
— Добър ден — поздрави мъжът с брадичката. — Аз съм Симон Сахни, отговорникът на програмата. Вземете си багажа и елате с мен вътре, във фоайето…
Групата бавно се придвижи към вратата. Тина хвана едната дръжка на сака си, Том хвана другата, и в този момент Бен го тупна по рамото.
— Ето те и тебе — каза той. — Носиш ли дисковете?
— Вътре са — Том потупа кожената си чанта.
— Добре, следобед ще ги взема…
Том забеляза, че Тина старателно гледаше в друга посока, сякаш да не забелязва Бен, но не каза нищо. Бен също не си отвори устата повече.
Когато всички се разположиха в просторното, прохладно и почти луксозно фоайе, Сахни извади списъка и още веднъж провери хората един по един, викайки ги по имена. След това тъкмо започна да обяснява нещо за настаняването, когато от коридора вляво изскочи мургав, висок почти два метра мъж с черна коса и огромен крив нос, каза няколко думи на развален английски, лицето на Сахни изведнъж доби угрижен вид, той каза на Бен: „Погрижи се за колегите, аз ей сега…“ и двамата с мургавия изчезнаха обратно по коридора.
Бен се почеса по главата.
— Този високият е бразилецът Руджерио Перейра, шеф на международната програма — заговори той така, че всички да го чуват. — В момента тече някаква проверка от парламентарната комисия по въпросите на Бедствието, така че всички са откачили… Сега трябва да ви настаня по стаите, но администраторът с ключовете — Бен се огледа наоколо — е изчезнал някъде. Така че оставете си багажа, тук не се краде, а аз ще ви разведа из сградата — да знаете кое къде се намира…
Групата се вмъкна в коридора, където преди малко потънаха Сахни и Перейра.
— Това е най-кривият коридор в Европа — обясняваше Бен. — Никой, дори и архитектът, който го е проектирал, не знае колко завои и чупки има по него — наляво, надясно, нагоре и надолу… Натам са стаите и апартаментите на общежитието, а напред — кабинетите. Това на стената е портретът на директора на обсерваторията Алфред Ахо, наричан от подчинените си — тук Бен понижи глас и се огледа настрани — Алфред Хахо. Той е директор от незапомнени времена, но в последните няколко години никой не го е виждал тук. Марвин Мински казва, че астрономът Касами казва, че за последен път тук видели Ахо преди осем години, но всъщност за вас това няма значение. Между другото астрономите страшно негодуват срещу Института, защото им отне базата, а едно време те водеха тук жените и децата си на почивка… Стълбите надолу водят към стол-ресторанта, гордостта на съвременната цивилизация. Депутатът Ал Йорки, който кисне тук вече трети ден в качеството си на председател на комисията по Бедствието, казал, че цените тук са по-ниски, а пържолите и кюфтетата по-големи от тези във ведомствените заведения на правителството. Е, освен цените, тук и заплатите са доста по-ниски, но това всички го знаете. Долу има и бар, но тези дни той не работи с клиенти по причина на същата тази комисия, която провежда там заседанията си. Сега погледнете през прозорците… В ниските сгради отсреща са лабораториите на Института. Кой къде ще работи там, всеки ще разбере от ръководителя на групата си. Впрочем, да не забравя, в четири часа следобед имате среща с тях, тук пред заседателната зала… По стълбите вляво — тук Бен бутна по лакътя Том, който стоеше до него — се стига до компютърния център. Том, ти следобед недей да чакаш пред залата, а се качи направо горе, при мен в центъра… А това в дъното на коридора — Бен отново понижи глас — е бодигардът на депутата Йорки. Всъщност вие избягвайте да се мотаете натам, в това крило са се разположили големите шефове и се предполага, че поне в началото няма да си имате работа с тях. А ако видите навън един дълъг черен мерцедес с шофьор, изобщо не си мислете, че той е на депутата Йорки — нищо общо, той е лично мой, купих го с аванса от последната си заплата, заедно с шофьора… Ясно ли ви е всичко?
По широко ухилените лица на младите колеги личеше, че всичко им е ясно.