— Не съм съгласен с вас — каза Бен. — Наистина за обикновения човек сте абсолютно прав. Само че от тази програма излязоха и голям брой твърде добри специалисти, главно младежи. Знаете ли къде живеех аз до петнайсет годишна възраст? В Ибара. Самият факт, че някой от Ибара работи с компютри и че освен това има намерение да завърши висше образование, е вече огромно постижение. Ако не беше тази програма, сега вече щях да съм рецидивист с четири-пет присъди за черна борса и хулиганско поведение спрямо органите на реда…
— Да, но това, че няколкостотин момчета са проявили интерес към техниката, си е чиста случайност.
— Разбира се, че е случайност! И това, че програмата е била приета, също е чиста случайност. Тези, които са я гласували, си нямат и понятие що е то компютър и за какво служи. Ето, Том разказваше как някакви отговорни чичковци си мислели, че машината може сама да подписва резолюции и да провежда заседания. Така че…
Бен и Арбиб продължиха да спорят по този въпрос, после неусетно смениха темата и се захванаха с образователната система. На Том му направи впечатление, че това е първият спор в негово присъствие, в който Бен не използва като решаващ аргумент в негова полза съмнителната репутация на майката на опонента. А самият опонент явно беше врял и кипял и добре разбираше сенчестите и полусенчести страни на действителността, скрити зад официалния език на телевизията и печата.
— И как ви разрешиха да проведете изследването? — Том се опита да върне спорещите на темата, която му се струваше доста интересна.
— Никак. Уредих си документи като анкетьор на Института за изучаване на младежта. Наистина, в районите, които ме интересуваха, младеж почти не е останала, важното е, че успях да си свърша работата. За две седмици събрах маса материал — анкети, разговори… Лошото е, че всички ясновидци говорят един ужасен местен диалект. Трябва да хвана някой да ми преведе записките, защото не съм сигурен дали разбирам правилно всичко.
— Вие всъщност вярвате ли в ясновидство?
— Откровено казано, не — призна си Арбиб. Имах един познат, Даниел Мар. Физик. Той не можа да си намери работа по специалността и се хвана в Обществото за изучаване на параявленията. Там се занимаваше с измерване на биоенергията. Тя по принцип се отчита с някакви електромагнитни приемници, аз не знам точно какви, но Даниел най-много се дразнеше от факта, че по никакъв начин не може да се отличи положителната биоенергия от отрицателната. Криви на разпространение, спектри, всякакви критерии на Колмогоров-Смирнов… Какво ли не опита, а нищо не излиза. А това си е важен въпрос — всеки паралечител твърди, че той зарежда пациента с положителна енергия, а конкурентите — с отрицателна. Та Даниел се отказа да се занимава с това и се зае да прави математически модел на астрологичните влияния. Нали знаете — зодии, асценденти, планети и прочие. Изведе някаква система нелинейни диференциални уравнения и изведнъж — хоп! — се оказа, че тази система в повечето случаи има за решение хаотична траектория във фазовото пространство. Математиците го наричат детерминиран хаос. След това направи проверка на модела с рождените дати на стотина колеги в университета и се оказа, че ако решението е регулярно, няма абсолютно никакво съвпадение между реалност и предсказания. А ако решението попада в хаотичната област, съвпаденията са в рамките на случайността. Сега той е написал по въпроса много интересна статия, която никой не иска да публикува. От сериозните списания му отговарят, че са затрупани с материали и че неговият не попада точно в тематичния им обхват. А от астрологичните го гонят под предлог, че статията ще откаже читателите от хороскопи и така ще им намали доходите.
Така че трудът му събира прах за назидание на потомците — да не се занимават с глупости. А иначе въпросът за параобектите е интересен. Преди две години течеше някакво изследване в армията. Понеже почти всички параявления се наблюдават в района западно от Сините планини, а в този район освен войска не е останало почти нищо друго, военните решиха да вземат нещата в свои ръце. Само че след три месеца спряха изследването, а резултатите засекретиха…
Пежото гълташе километрите като фъстъци. Неусетно за тримата преминаха околовръстното шосе и навлязоха в безкрайните градски задръствания.
— Ще може ли да спрете ей там, на следващия светофар? — каза Том. — Оттам трябва да хвана метрото към къщи.