— На следващото ниво ще се появят и ракети — каза му Бен, — трябва да внимавате, защото те се улучват много трудно.
Високоговорителят бълваше безспирен поток от виещи, ръмжащи и взривяващи се звуци. По екрана във всички посоки летяха врагове, куршуми и парчета от застреляни врагове… Том тъкмо се завъртя обратно към монитора си, когато откъм Йорки се чу едно застрашително „Скррръъц!“ Бързо се обърна назад, към посоката на звука, и стана свидетел на едно наистина извънредно произшествие.
Под тежестта на огромното туловище на депутата столът под него бавно, сякаш на забавена лента, се разкриви, в един момент всичките му сглобки изведнъж поддадоха, а дървените му части се строшиха една след друга. Тъй като краката на Йорки все още бяха върху масата, той загуби равновесие и не можа да направи нищо, за да избегне неизбежната катастрофа. Както държеше клавиатурата, той с трясък се строполи по задник с навирени крака сред отломъците от строшения стол. При падането му от мръсния паркет се вдигна облак прах като след ядрен взрив, сякаш специално да подчертае мащаба на произшествието…
Зрелището беше грандиозно до такава степен, че Том и Бен се обърнаха назад, за да не вижда Йорки лицата им, и се затресоха от смях. С много усилия, за да запазят приличие, те някакси успяха да не се разсмеят гласно, и от гърдите им се откъсваха само приглушени хълцания. На отражението в екрана Том успя да види как Йорки бавно се изправя сред развалините с разпрани по шевовете на задника панталони, как стреснат се оглежда наоколо и как погледът му се спира на подозрително тресящите се гърбове на двамата програмисти.
— Мамка му и стол… — това бяха единствените му думи.
С огромни усилия Бен успя да скрие усмивката и се обърна към Йорки.
— Няма му нищо на стола, тоест нямаше му нищо… — при тези му думи Том едвам се удържа да не прихне. — Нали и на вас ви няма нищо? А панталона… — тук силите напуснаха Бен, той се опря настрани в стената и отново беззвучно се запревива, хълцайки.
Ситуацията беше критична. Много малко трябваше, за да се отпуши напълно смехът на Том и Бен, което със сигурност щеше да навлече върху двамата тежкия депутатски гняв на Йорки. За щастие в този момент вратата се отвори и влезе Пайперт с някакви листа в ръка. Когато видя строшеният стол и съдраните панталони на депутата, той прибледня, театрално се хвана за главата и се нахвърли върху Бен.
— По дяволите, Рафаел, защо не дадохте на господин депутата някой хубав стол? Вие заслужавате… не знам какво заслужавате, но със сигурност ще си изпатите! Това вашето е саботаж! Веднага изчезвайте оттук и двамата! Вие, господин Йорки, надявам се, че не сте пострадал, ние не сме виновни, а на Рафаел обещавам, че ще му се види тесен института…
Думите на Пайперт успяха да влеят в Том и Бен известна доза сериозност, те престанаха да се кикотят и тръгнаха да излизат със сравнително сериозен вид. На вратата се сблъскаха с бодигарда на Йорки, при вида му инстинктивно отстъпиха няколко крачки назад, за да му направят път да влезе, и накрая се измъкнаха невредими по коридора.
— Ей, Понди! — достигна до тях гласът на Йорки, който викаше бодигарда си. — Бягай да ми донесеш от куфара едни панталони… Няма значение кои, само че по-бързо…
При споменаването на панталоните смехът и на двамата се отприщи и те се запревиваха, удряйки се един друг с юмруци по раменете.
— Ей, голяма работа е този Йорки! — цвилеше Бен, докато двамата се смъкваха надолу по стълбите. Том се държеше за корема и ухилен бършеше с ръкав сълзите, избили в очите му.
В това състояние те се сблъскаха с Марвин, който беше тръгнал към залата.
— Какво ви става? — попита той. — Да не сте намерили в мрежата вицове за Щирлиц?
— Какви ти вицове — измяука Бен. — Том, я му обясни ти, аз няма да мога…
Том, когото вече го болеше коремът от смях, криво-ляво успя да разкаже на Марвин историята на сгромолясването на депутата Йорки. Марвин обаче сякаш не намери нищо смешно в нея.
— Значи столът отиде — разсеяно продума той. — А клавиатурата здрава ли е?
— Не знам — каза Том. — Не, ти изпусна много, това трябваше да го видиш на живо. Как само се сгромоляса — не просто така, а някакси плавно, с финес… Сякаш законът за всемирното привличане се поколеба за момент дали да се приложи с цялата си строгост в случая, нали все пак притегля законодателно тяло, току виж на следващото заседание на парламента първа точка в дневния ред е „Изменения и допълнения към закона за всемирното привличане“… Разбираш ли, сякаш гравитационната константа под стола му беше различна. Друго нещо е да пада депутат…