Выбрать главу

Колоната се губеше в гората, но дори и там можеше да се проследи лесно в пролуките между дърветата. Летейки над нея, хеликоптерът описа огромен полукръг с радиус от около десетина километра, и така и не стигна до края и. Изненадан, Том пресметна наум от колко мравки се състои колоната, ако се приеме, че всяка мравка е дълга един метър и върви на разстояние един метър от предната. За негова изненада се получи твърде разумен резултат. През това време хеликоптерът прелиташе близо до каменист хълм, чийто остър връх се състоеше от монолитна жълта скала с причудлива форма. Изведнъж Кемени посочи с пръст към върха и изкрещя:

— Ето я! Там, в сянката на върха!

Всички обърнаха очи натам, Том също и въпреки лошото си зрение видя лежащата върху камъните човешка фигура. Пилотът направи плавен кръг и машината увисна над хълма, търсейки място да кацне.

— Внимавайте, този вид скали са опасни! — викаше Кристиян. — Повърхността им изпуска някакви газове…

Никой не го слушаше, най-накрая хеликоптерът кацна на едно равно място и всички без пилота се втурнаха към върха, катерейки се по жълтите канари.

Тина лежеше, свита на кълбо, до нагрятата от слънцето скала на върха, и изобщо не реагира на виковете на Кемени и спасителите. Те се приближиха до нея, Кемени я хвана за раменете, раздруса я — отново никаква реакция. Като видя това, Том усети как сърцето му подскочи.

— По дяволите, какво и има? — обърна се той към Кристиян.

— Не знам. Сигурно е в безсъзнание. Газовете от скалата… Бързо да я носим в хеликоптера!

Двамата спасители хванаха Тина, единият за краката, а другият за раменете, и внимателно я пренесоха до машината. Том пипна челото й — беше топло, на ръката се напипваше пулс, значи беше жива… Той въздъхна облекчено.

Хеликоптерът излетя, набра височина и пое право към базата. Кемени и Кристиян се опитваха да върнат Тина в съзнание, единият от спасителите и даде да помирише амоняк и накрая тя отвори очи. В погледа и нямаше нищо — нито болка, нито страх, нито изненада, просто гледаше наоколо и мълчеше.

— Тина! — хвана я за ръцете Кемени. — Какво стана? Какво се случи с теб? Изобщо какво търсиш в зоната, дявол те взел?…

— Не така! — извика Кристиян. — Тя сега идва в съзнание, трябва по-внимателно… Тина, чуваш ли ме? Тина? Добре ли си? Как се чувствуваш?

Тина гледаше спокойно и мълчеше. Не отговаряше нито на спокойния глас на Кристиян, нито на нервните въпроси на Кемени, лицето й оставаше безизразно, а погледът — празен, сякаш се беше дрогирала… Когато хеликоптерът кацна в базата, Кристиян и Том я хванаха отстрани и я поведоха към стаята й, тя вървеше механично, леко залитайки, сякаш не разбираше къде се намира и накъде я водят. Не оказа никаква съпротива, когато уплашената и съквартирантка я сложи да легне в леглото. Кемени извика по телефона лекаря на базата, след което извика настрани Кристиян и Том.

— По-бързо — подкани ги той, — трябва да измъкнем раницата от мравките.

— Забравете за тази идея — каза Кристиян. — От лапите на мравките не можеш да измъкнеш нищо.

— Трябва да го измъкнем! Кристиян, не забравяйте, че аз водя следствие, а в момента, колкото и да ви е чудно, Тина е замесена много лошо. Раницата е веществено доказателство. Ако имам раницата, ще мога да разбера защо Тина е влязла в зоната — дали просто от глупост, както смята Том, или… — тук Кемени направи пауза — или е имала поставена задача от някой външен на Института човек. Да, не се учудвайте, ние следим тази ваша Тина от доста дълго време и сме информирани за всичките нейни контакти с подозрителни личности в столицата. Тази раница може да оправдае Тина, може и да я обвини. Том мислеше, че се е вмъкнала в зоната на пияна глава — не е така! На пияна глава тя нямаше да вземе раницата, нямаше да облече бризентовото си яке, да обуе тези обувки… Така че ще опитаме да закачим раницата от хеликоптера и да я дръпнем нагоре. Стига мравките да не са я отнесли някъде вдън земя. Викайте пилота и да тръгваме… А ти, Том, ще стоиш тук — Кемени посочи стаята на Тина — и ще ме чакаш. Когато дойде лекарят, се заинтересувай за състоянието и, а ако проговори, запомняш всяка нейна дума! Ясно ли е?